Ами теоретически, така би трябвало да е. Все пак в класическата ОТО има само едно полево уравнение - уравнението на Айнщайн. То определя геометрията на пространство-времето, което значи, че то определя еволюцията на гравитацията. Сега, друг е въпроса колко трудно е да се намери тензора на енергията-импулса за някаква галактика, но теоретически ако се знае, то той определя динамиката на гравитационното поле. Аз предполагам (но това е чисто мое мнение и не се наемам да твърдя че е напълно вярно), един много груб модел, ама наистина груб, може да се счита метриката на Lemaitre – Tolman – Bondi (LTB). Ето wikilink:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lema%C3%AEtre%E2%80%93Tolman_metric

Това е точно решение за сферично симетричен облак от прах (материя) който или се разбягва или се събира. Нас може би ни интересува когато се събира. Разбира се, сферичната симетрия е причината за интегруемостта на уравненията на Айнщайн. Този сферичен облак прах е грубо приближение на елиптична галактика (по-скоро сферична). Сигурно човек може да вземе и по-елипсоидални или дисковидни облаци прах, ама тогава кой знае дали има точно решение и ще трябва се ползват някакви числени методи и модел. Но по принцип наличието на всяко допълнително семейство от еднопарметрични симетрии ни доближава до намирането явно решение. Отново да повторя, това разбира се е моя интерпретация и не гарантирам пълна достоверност. Но според мен поне дава някаква идея...

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд