Виждам, че си захапал един линк, и търсиш в него спасение от кошмарът СТО? Няма да го намериш, гарантирано. А да стоиш само в кошмари и да се нервиш без смисъл не е здравословно за психиката. Затова ще ти помогна и нахвърлям няколко идеи за обяснение на "таралежа в гащите" (само че в чии гащи, но това е друг въпрос).

Въобразяваш си това което ти отърва, твои трябва да са кошмарите, СТО бутат в кереча, мен няма какво да ме притеснява.


Първи вариант: съмнение.
Как мислиш, от къде се вземат "теоретичните данни", които Щирков ползва като истинско положение на спътника? Мислиш ли, че може да изстреляш един спътник преди пет години, и само на база изчисления да предсказваш истинското му положение? Естествено че това е невъзможно, и за това положението на спътниците се следи непрекъснато, като между измерванията се прави интерполация - това именно са теоретичните сметки за положението на спътника. А как се следи положението на спътника, някой опъва рулетка до него? Естествено че по същият начин, както и Щирков се е мъчил да мери нещо

Първо чети после плюй.

„Суточные регулярные наблюдения в режиме автоматического слежения за этим спутником проводились в Казани (Россия) в разные даты в течение 1997 - 2000 гг. Для сравнения полученных экспериментальных данных с расчетными вычислялись положения спутника в нужные моменты времени при использовании алгоритма, описанного в Intelsat Earth Station Standards (IESS-412) [8]. Процедура расчета и все условия проведения эксперимента подробно описаны в работе [7]. ’’


“Для сравнения полученных экспериментальных данных с расчетными определялись положения спутника в определенные интересующие нас моменты времени при использовании алгоритма, описанного в Intelsat Earth Station Standards (IESS-412). Здесь вместо расчета всех физических эффектов, действующих на спутник, их сумма описывается тремя уравнениями с 11 параметрами, полученными в приближении метода наименьших квадратов. Такой набор параметров при использовании конкретного алгоритма дает такое же положение спутника, какое предсказывает точная
программа. После генерации этих 11 эфемерид фирмой Intelsat для конкретных спутников и периодов времени информация о них еженедельно помещается на сайте www.intelsat.com. С использованием этих эфемерид, предсказанных положений спутника 704 и известных координат телескопа, рассчитывались геометрические азимут и высота для интересующих нас дат и проводилось их сравнение с наблюдаемыми значениями. Расчет проводился по программе POINT40, взятой с того же сайта, с окончательной корректировкой на атмосферную рефракцию. Обычно с целью устранения расхождений между измеряемым положением спутника и расчетным, вызванных, как считают, дрейфом при калибровке и другими аномалиями, изготовители при монтаже наземной станции поправляют индикаторы положения антенны. Поскольку автор ожидал, что хотя бы часть этих аномалий может быть вызвана влиянием движения Земли в пространстве, было решено не устранять их подобной коррекцией, Поэтому при вычислении мы использовали не поправленные координаты станции, которые мы независимо измеряли спутниковым навигатором GPS-38.
Кроме того, чтобы нейтрализовать введенную так же при монтаже станции коррекцию шкалы времени, мы при каждом измерении независимо контролировали среднее время по Гринвичу (GMT) “
и т.н.


Веднага възниква въпроса - защо Щирков получава нещо различно?
Хитър си като хлебарка с подвеждащи въпроси. Да не би зомбите да са повторили същия експеримент? Не са, крият си главата в пясъка и се правят на не щипани моми все едно, че няма проблем.



Втори вариант. Спътникът, както и повечето обърнати с "лице" към земята обекти, не е насочен строго в една точка. Той извършва либрация, демек насочеността му към земята варира в много малки граници (което практически не се отразява на покритата площ и другата му функционалност), и честотата на тази либрация е денонощна - демек в две противоположни точки на деня насочеността е максимално различна. И това излъчване влиза в атмосферата под леко различен ъгъл, и пречупвайки се, Глупости, източника на ЕМВ какъвто е в случая стационарния спътник е точков източника (на 36 000 000 м) и неговите либрация, люшкания и т.н. няма да преминават по различен ъгъл който да даде някаква измерима грешка.
стига под леко различен ъгъл до наблюдателя с чинията долу. И той мери денонощна вариация в азимута.
Всяко твърдение се доказва като се оцени по стойност. При тебе няма никаква оценка, а само подмятания и за този вариант и за по долните.

Нека оценим колко е ефекта само от либрацията. В идеалния случай сателита- източника и по точно антената от която се излъчва сигнала и приемането на земята е една права. Либрациите на спътника ще са около центъра на масата а антената да кажем е на метър от масовия център. За телекомуникационни спътници (какъвто е случая) то има строги изисквания за минимална либрация (и всякакви клатушкания) защото трябва да покрива точно определена площ а не долу да губят периодично сигнала и т.н. . Ако антената като източник се върти дори (клатушка) и 10 см то поради голямото разстояние покритието на сигнала ще бяга напред назад. А сега направи си една геометрична задача с Питагоровата теорема, изместване с 10 см за разстояние
36 000 000 00 см и сам ще видиш, че подмятанията не минават.



Но този вариант аз лично не го вземам за сериозен, макар че е напълно реален. Аз като стар радиорелейчик, съм готов да ти разкрия една военна тайна
Хайде не се изхвърляй с глупости, че видиш ли някой кариерист по ..... ще си повдигне статуса за твоя сметка.


Въздухът има леко различен коефициент на пречупване от вакуума. И радиовълна, попаднала от космоса в него под ъгъл, търпи малко пречупване. Ефектът се нарича тропосферна рефракция (щото е най-съществен в долната част, тропосферата), и е доста многопараметричен.
Като начало, геостационарните спътници са в екваториалната плоскост. Демек човек в рамките на сегашна Русия, в която и обсерватория да се напъха, ще ги наблюдава под ъгъл спрямо хоризонта (не отвесно) - идеалните условия за тропосферната рефракция. С прости думи, по закона на Снелиус, имаме

- ъгълът на лъча в атмосферата ще зависи от ъгълът под който той пада към атмосферата, и от коефициента на пречупване на атмосферата.
Цялата бира е в коефициента на пречупване на атмосферата.
До тука нищо по същество, това защо го пишеш? Това пречупване е КОНСТАНТА , знае се пресмята се тъй като спътника не промяна ъгъла спрямо приемника, т.е. „виси” винаги на едно место.
( Ъгъла се променя от промяната на температура, влажност и налягане на въздуха, за което пишеш по надолу, но трябва да се уточни кое кога каква стойност има а не да пробутваш и двете едновременно.



Той зависи основно от температура, влажност и налягане. Пак малки лъжи както си го написал така подвеждащо, а трябва да се разбира: коефициента на пречупване в атмосферата ( КОНСТАНТА по условие) търпи ФЛУТАЦИИ- промяна
от температура, влажност и налягане когато те хаотично се променят.


Формулата я има в специализираната литература, същата формула се използува и за калибриране на всички измерителни интерферометри за дължина в земни атмосферни условия. А стойности и данни може да се видят тука: http://www.sustz.com/Proceeding08/Papers/NAUTICAL%20AND%20ENVIRONMENTAL%20STUDIES/Blagoev_Dragan.pdf



Ето ТУК малко за четене по тропосферна рефракция, както и важните формули за коефициента на пречупване. Та, има един интересен факт - обикновено сутрин температурата на въздуха е ниска, а след обяд е висока. Това е така, но през зимата топлите часове ще са примерно 5 а през лятото топлите часове ще са примерно 10.
Което естествено ще доведе до промяна в коефициента на пречупване, а от там и до промяна на ъгъла, под който стига светлината до наблюдателя - демек ъгъла, под който наблюдателят вижда спътника. Само думи без качествена и количествена оценка на тази стойност.

Схващаш ли, напълно естествен денонощен цикъл, както го рисува по часове и Щирков в статията. Симетрична синусоида и през лятото и през зимата. При това забележи в какъв синхрон действа формулата - когато въздухът е по-студен и по-тежък, налягането е по-голямо - по този начин двата параметъра действат в една посока, увеличавайки промяната на коефициента на пречупване. По твоите акъли синусоидите ще е различна (несиметрична) през лятото спрямо зимата, а такова нещо няма измерено, освен мераци да кажеш уж нещо.


За отчитане на точната тропосферна рефракция са нужни данни за налягането, влажността и температурата в различни точки по височина, затова военните имат едни специални метеорологични балони, които ги пускат точно с тази цел - само тогава може да се изчислява на сигурна база рефракцията и да се използва по предназначение. Не само за това пущат балоните, не си в час. Ако се беше запитал колко е точността на GPSте и без балони нямаше да пишеш глупости.
Правил ли го е това Щирков? Едва ли. Не и нужно след като има и други начини и тази грешка от флутациите не е съществена за случая.


Но това не е всичко. Ако извадиш един калкулатор, и заместиш някакви примерни стойности за температура, влажност и налягане, ти с прости средства може да изчислиш коефициента на пречупване, и да се опиташ да определиш с колко ще се промени ъгълът на наблюдение на спътника в рамките на денонощието при разумна промяна на климатичните параметри. Всичко може да се изчисли а грешки са показани в:
http://www.sustz.com/Proceeding08/Papers/NAUTICAL%20AND%20ENVIRONMENTAL%20STUDIES/Blagoev_Dragan.pdf

''За сигналите от различни спътници закъснението е различно. Задръжката в разпространението на радиовълните зависи от състоянието на атмосферата и височината на спътника над хоризонта. Плътността на йоносферата също се влияе от Слънцето, а тя определя траекторията на радиовълните.

Според източниците [ 1 ] причините за грешки в системата GPS са следните седем:
- Шумове на приемника – 0,6m;
- Тропосферна рефракция – 1÷3m;
- Отразени сигнали – 1÷3m;
- Грешка на часовниците – 2m;
- Грешка в ефемеридите – 4m;
- Йоносферна рефракция – 20÷30m;
- Селективен достъп (режим SA) – 30m. ''


И тук стигаш до необяснимият феномен - тропосферната рефракция осигурява много по-голяма разлика в наблюдаемият ъгъл, отколкото е записал г-н Щирков като наблюдение. Пак думи бе факти. Ти дори нямаш представа, че Тропосферна рефракция е - 1÷3m; а Йоносферна рефракция – 20÷30m; каво де се каже зомски инат, тъпотия до шия гарнирани с малки и големи лъжи.

Тоест ефектът от естествената промяна на коефициента на пречупване, който трябва да влезе като част от експерименталната грешка, е много по-голям от полезният ефект който се търси.
Е това, че ”””””експерименталната грешка, е много по-голям от полезният ефект ‘’’’’’’ е най голямата ти лъжа. Която заедно с по малките и начина по който подвеждащо се опитваш да ги пробуташ прави всеки диалог с теб безсмислен и само губене на време.

Малко логика и сметки. Геостационарните спътници са на височина (над земната повърхност, не спрямо центъра на земята) 36 000 000 m. Обиколката – разтоянието - S, окръжноста (орбитата), по по която се движи геостационарния спътник е:
S =36 000 000 *2 * pi =226 194 671 m
Като разделим разстоянието на S / (360 *60 *60 = 1296000 ъглови секунди) знаем какво разстояние отговаря на една ъглова секунда = 174,5 m, която стойност умишлено ще намалим на = 100 м защото не отчитаме всички подробности (дъга на окръжността и т.н.) и да не ми ревнеш, че те ощетявам.

Щирков измерва 20,25’’ ъглови секунди изместване на местоположението на спътника. Но както и при пълната годишна аберация тази стойност удвояваме = 40,5’’.
Тогава разстоянието на което се измества геостационарния спътник измерван от земята, приемника някъде в русия, е = 40,5’’ (ъглв. сек.) * 100 ( m за 1 ъгл. сек.) =4050 m.

Т.е. при наблюдението (експеримента на Щирков) геостационарния спътник се измерва мнимо
изместване с 4050 m което изместване не е реално тъй като местоположението се знае с много по голяма точност.



Ти баучиш, че ефектите на пречупване в атмосферата от ФЛУТАЦИИ - промяна на температура, влажност и налягане е по голяма от това мнимо изместване с 4050 m. Бе з да си запознат, че същите ефекти ги има и при DPS спътниците. От което следва, че точността (определяне на местоположението върху Земната повърхност, обратната задача от разглежданата при Щирков) определяна с DPS спътниците не може да е по добра от 4050 m ако нямаш балони и тинтири минтири.



Достатъчно е да прочетеш този файл:

http://www.sustz.com/Proceeding08/Papers/NAUTICAL%20AND%20ENVIRONMENTAL%20STUDIES/Blagoev_Dragan.pdf

При DPS спътниците имаме средна височина на орбитата около 20 000 000 м спрямо геостационарния спътник 36 000 000 м което почети не се отразява ако се разгледа конкретната геометрична задача, но и наполовина да намалим стойността на тези 4050 m/2=2025 m то те пак са много повече от ФЛУТАЦИИТЕ ОТ температура, влажност и налягане на въздуха, дето ти се опитваш да пробуташ.

При Щирков, се знае местоположението на приемника и се измерва мнимото изместване на геостационарния спътник. (Той го измерва като ъгъл = 40,5’’ а в случая го разглеждаме като разстояние (мнимо изместване) за да можем да го сравним към резултатите- точността при DPS спътниците )

А за задачата при DPS спътниците се знае точното местоположение на съответните DPS спътниците (не по малко от 4) и се пресмята местоположението на приемника, по времена ъгли и т.н. , т.е. имаме обратната задача.


Чети преди да плюеш:
„Естествено е да се зададе въпроса защо точността е по – голяма от декларираната? Възможният отговор се свежда до следното: В условията на проведения експеримент едва ли присъства грешката от йоносферната рефракция, която със своята стойност от 20 ÷ 30m би променила значително показанията на приемоиндикатора.
В повечето случаи точността на определяне на мястото на кораба е в рамките на 5m. По – малка точност е възможна, но малко вероятна. За повечето приложения в корабоводенето тази точност е по – голяма от необходимата. В частни случаи, когато трябва много голама точност (при измършване на сондиране, точно позициониране на обекти под водата и други) може да се прибегне и до използване на специални диференциални услуги, т.е. кораба трябва да бъде с приемоиндикатор, приемащ диференциални поправки. Диференциалната услуга може да бъде платена. Диференциалният режим повишава значително точността, но трябва да се използва само при доказана необходимост.''

Когато се плати и се използва всичко като си трябва точността при DPSсите е вече сантиметри: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2009/10/30/807742_s_tochnost_do_santimetur/
Грешката от Тропосферна и Йоносферна рефракции се лекува основно с излъчване на различни честоти защото всяка честота има различно пречупване и т.н.

Или казано накратко, тропосферната и йоносферна рефракции, следствие на ФЛУТАЦИИТЕ от температура, влажност и налягане на въздуха се уточняват в границите на сантиметри и е много по малка от стойността 2025 m измерено като мнимо изместване при Щирков.


Тука има обща информация кое как става:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5#.D0.9D.D0.B5.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D0.BE.D0.B7.D0.B8.D1.86.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D0.BF.D1.8A.D1.82.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8.D1.82.D0.B5




И веднага възниква главният въпрос - как г-н Щирков е стигнал до данните, които е публикувал и обработвал? Чак при сметките за скоростта на слънцето мимоходом се споменава за "отчитане на атмосферната рефракция" - а това е най-важната операция, която от шума на данните трябва да извади полезната информация и то още в началото на обработката на данните. Какво точно е отчетено като атмосферна рефракция? Мълчание. В началото съм ти писал, сядаш, четеш и после плюеш.


Ето за това трябва независима проверка, до тогава имаме сериозни основания да се съмняваме в показаните резултати и обсъждането им е безсмислено.
Като се замести безсмислено с не ми отърва и плюя на поразия всичко си идва на място.



Има независим експеримент:
http://bourabai.kz/ignatenko/paper34.pdf
http://bourabai.kz/ignatenko/nikitin.htm

''Из анализа приведенных результатов настоящей работы напрашивается вывод о том, что причиной столь значительного угла отклонения лазерного луча при наличии сезонной зависимости является то, что в космическом пространстве существует среда влияющая на направление распространения света и находящаяся в сложном относительном движении.''

И тука няма съгласуване с глупостта СТО, а за същия ефект съм ти писал още в много по стара тема. А това, че те хваща амнезия си е твой проблем и няма да те гоня за лъжите ти колкото и хитро да се опитваш да ги побуташ.