Има още нещо по-пагубно за неговата хипотеза. При Нютоновата гравитация, а той на нея се позовава, ако имаме една камра тела и пълна симетрия и никакъв ъглов момент, те ще паднат в центъра, но ако нямаме пълна симетрия или дори малък ъглов момент, по-голям е шанса да започнат да осцилират, а не да се скупчат в центъра.

Мисля, че той има предвид пълна симетрия и никакъв ъглов момент, да си представим вселената като сфера, материята се скупчва в една точка (както твърдиш и ти че ще стане при пълна симетрия и никакъв ъглов момент) следва взрив и материята полетява към противоположната точка от сферата, гравитацията не е доминиращата сила, тя само, в близост до точката на взрива забавя движението, а в близост до точката на скупчването ускорява движението на галактиките (е вселената има поне три пространствени измерения, но двумерната сфера дава добър нагледен пример за този модел). Той предлага осцилиране между две точки, мисля че това е възможно, но има и нюанси които трябва да се изяснят, например какво става с електромагнитното лъчение (в частност светлината), то първо ще достигне точката на скупчване и после от там ще извира светлина още преди да са пристигнали първите галактики, а после там е последва нарастваща канонада от сблъсъци на галактики. Първоначално галактиките ще минават една през друга, но плътността на материята там ще нараства и това ще става невъзможно, ще последват сблъсци на звезди, освен това яркостта там ще нараства, това ще увеличи температурата на повърхността на звездите, те ще започнат да се изпаряват и да се превръщат в една гигантска свръхзвезда, а падането на галактики продължава Може би аз сгреших като казах, че всеки следващ взрив ще е по-слаб, сега мисля, че ще е нужно достигането на някаква критична маса за да последва Взрив!!!

Редактирано от kyx4o на 18.01.14 13:16.