Това са малко по различни неща, Keesom interactions (named after Willem Hendrik Keesom) are attractive interactions of dipoles that are Boltzmann-averaged over different rotational orientations of the dipoles. It is assumed that the molecules are constantly rotating and never get locked into place. This is a good assumption, but at some point molecules do get locked into place. The energy of a Keesom interaction depends on the inverse sixth power of the distance, unlike the interaction energy of two spatially fixed dipoles, which depends on the inverse third power of the distance. The Keesom interaction can only occur among molecules that possess permanent dipole moments aka two polar molecules. Also Keesom interactions are very weak Van der Waals interactions and do not occur in aqueous solutions that contain electrolytes.
Къде видя тука да се смятат въртящи се електрони около ядра? Къде видя сума от атоми действащи на друга група от атоми разстояние? Инак е така - както и всички сили и Вандервалсовите са електрически. Само дето при тях се разглежат нещата по друг начин.
Освен това масата на атомите не е пропорционална на заряда им за да гониш някаква аналогия.
Че кой е казал, че трябва? Пропорционално е обаче изместването на центъра на тежестта и съответно скоростта на електроните, което променя "гравитационната сила"
При радарните системи също се наблюдава сумиране на скорости, относно подвижните обекти в техните си системи, като в техните системи относителната скорост на С може да надмине 300 000 км/сек.
Само дето тези дето са се мъчели да го докажат са си скъсали гъза от зор без никакъв резултат - демек без да са го наблюдавали противно на увереността ти. Пак твърдения от нищото - така трябвало да бъде, макар че не е :) Ей това не мога да разбера на антирелативистите - измислянето на несъществуващи 'наблюдавани' резултати за какво ви е?
Това е факт, бе? В Системата на подвижния обект светлината тръгва от точка А отстояща примерно на разстояние Х от подвижния обект В движещ се със скорост V и стига до точка В за по-малко време T=X/(V+C), отколкото времето To=X/C за което светлината С би трябвало да изминава пътя X.