|
Тема |
Re: Опита на Саняк. [re: supersimetria-211013] |
|
Автор |
melron (съзидател) |
|
Публикувано | 08.12.13 01:59 |
|
|
А защо смяташ че природата на гравитацията и електромагнетизма е една и съща?
И гравитацията и електромагнитните сили се подчиняват на идентичен закон зависещ от разстоянието на квадрат. И понеже и гравитацията, и електромагнитната сила се пораждат от еднии същи обекти - електрически заредените части на атомите, то определено са с еднаква природа. Всъщност гравитацията е сумарната електрическа сила, с която си действат обектите. Заради крайната скорост на взаимодействие С и относително високата скорост на въртене на електрона в Атомите, силите на взаимодействие търпят Лоренцови трансформации, а това води до резултантна електрическа сила на привличане по-голяма от резултантната сила на отблъскване. Това кара два атома да се привличат по чисто електрически принцип. Сумарно силата на привличане на група атоми върху друга група атоми се подчинява на идентичен закон на закона за електрическите сили и зависеща от разстоянието на квадрат. Колкото по-раздалечени са обектите, толкова по "чиста" е гравитационната сила (резултантната електрическа сила), колкото по-близко са атомите, толкова повече се забелязва резултата на отделните електрически сили при взаимодействието.
Обобщено казано гравитацията е форма на електрическата сила.
Светлината е промяна на ЕМП съгласно формулите на Максуел. Т.е. един вид тя се разпространява в гравитационните полета на обектите. Затова и придобива преносната скорост на тези обекти. Т.е. в близост до Земята "етера"-ЕМП е относително неподвижен спрямо нея и опити от типа на ММ ще водят до независещ от скоростта на Земята спрямо Слънцето резултат. При опита на Саняк обаче има очевадно сумиране на скорости. При радарните системи също се наблюдава сумиране на скорости, относно подвижните обекти в техните си системи, като в техните системи относителната скорост на С може да надмине 300 000 км/сек.
Светлината не е частици - очевадно от формулите на Максуел, а и от простия факт че съществуват и "радиовълните", които определено не са "фотони". Така че светлината не се привлича гравитационно, но определено се пречупва, затова при преминаване в близост до масивен обект (където обикновено има нещо като атмосфера) се наблюдава отклонение. И понеже съгласно Максуел светлината е промяна на ЕМП, то при попадане в атом тя предизвиква промяна в ЕМП на атома, което разбалансира системата и се получава ефект на избиване на електрони, но не заради удари на "билярдни" топки, а заради промяна на електрическата сила електрон-протон (позитрон) при което центробежните сили изстрелват електрона извън пределите на атома.
Т.е. скоростта на светлината не е универсална скорост константа спрямо наблюдателя и от там цялата СТО и ОТО са въздух под налягане. Нито светлината е частица и има маса било в покой или не. Т.е. глупостите от рода на връзка енергия-маса и скорост на светлината са напълно несъстоятелни. Оттук и простотиите за Енергия като нещо абсолютно. Енергията е чисто относителна величина и това е отчетливо очевадно от реалните понятия - кинетична и потенциална енергия.
Оттам идват и смешките с "тъмната енергия".
|
| |
|
|
|