Не точно така
по- скоро аз подкрепям едни други мисли и по-точно

Декарт смята, че пространството между небесните тела е запълнено с особен най-фин флуид.
Той е концентриран около небесните тела, като се движат около тях по затворени пътища.
Непрекъснатото движение на този флуид нарушава неговата еднородност, възникват вихри.
Небесните тела не само са произлезли във вихрите на флуида чрез групиране на огромно количество дребни частици едни с други, но и се носят от него в небеснто пространство така, както течашта вода носи попадналата в нея тресчица. Декарт предполага, че причината за падането на телата към земният центъре както естественият им стремеж да се движат към центъра на вихъра, така и натискът на вихровото течение върху тялото към повърхността на Земята.Същата вихрова причина определя формата на планетните орбити и ако те не са кръгови, то виновни са различните изкривявания на вихрите, попаднали в стълкновение едни с други.
„Земята се намира в покой и няма никакво собствено движение, нито стремеж към движение. Тона не и пречи обаче да са носи по течението на небесния флуид и да следва неговото движение, както не престава да бъде сама за себеси в покой.Тя прилича на кораб, който не се движи нито с вятър, нито с весла, но и не се задържа от котва и течението с огромната си маса го отнася незабележимо със себе си .”
Или с две думи:Земята сама за себе си няма стремеж за движение, а небесният флуид е причина за обикалянето и около Слънцето.
Тези мисли са дошли на Декарт някъде между 1596-1650 год.