цитат:
Аберацията е изместване на видимото положение на източника. Няма как да твърдиш че видимото положение ще се измести по посока на движението заради аберацията . Защото самото изместване на видимото положение е аберация, независимо в коя посока.

Да не забравяме че разглеждахме конкретен случай със светоносна среда източник и приемник .
Понеже се разминаваме в мненията, аз ще се постарая да изложа достъпно моите разсъждения и се надявам да посочиш кое е грешното в тях.

По условие имаме източник на светлина (неограничено излъчване) и приемник движещи се спрямо светоносна среда. Линията която свързва източника и приемника е перпендикулярна на движението им .

Нека приемем в отправната ни система че светоносната среда за покояща се ,а източника и приемника за движещи се.
Нека разстоянието м/ъ източника и приемника = 1 м.
Нека скоростта на светлината е равна на 1,414 м/с
А скоростта на движнието на източника и приемника спрямо средата = 1 м/с
( нарочно съм подбрал тези скорости)

Имаме движещи се (в горе посочената система) източник на светлина и приемник - телескоп. Нека източникът започне да излъчва светлина в определен момент от време. Приемникът няма да приеме веднага светлината. След една секунда приемникът ще приеме светлината. Приемникът за една секунда е изминал един метър разстояние. Светлината за една секунда е изминала 1,414 метра разстояние. От казаното горе можем да видим че ъгълът на лъча който наблюдава приемника е 45 градуса, излъчен от източник преди една секунда - в миналото положение.

Изяснихме под какъв ъгъл със дадените скорости приемникът приема лъча ( по точно отрязък от лъча)

Сега ще направя това което релативистите не могат да направят без светоносната среда :

Ще приема в новата отправна система приемникът и наблюдателят за покоящи се , а светоносната среда за движеща се.
Като знаем скорости на светлината - 1,414 м/с и скоростта на средата = 1 м/с, получаваме следните изводи :
Ако излъчем лъч светлина от източника по посока на приемника , то след една секунда време лъчът ще бъде увлечен от светоносната среда и ще сключва ъгъл 45 градуса спрямо правата която свързва източника и приемника. Знаейки горното, можем да твърдим че излчвайки лъч светлина под ъгъл 45 градуса спрямо линията която свързва източника и приемника, срещу движението на светоносна среда, лъчът ще попадне в центъра на зрителното поле на приемника - телескоп. Т.е лъчът ще се движи по центъра на зрителното поле на телескопа - линията която свързва приемника и телескопа. Демек телескопът ще е насочен към истинското положение на източника на светлината.

(Телескопът се накланя по посока на движението , само тогава когато имаш излъчване на светлина - като падане на дъжд - всички лъчи са перпендикулярни на движнието на наблюдателя. Но при един източник на светлина това не може да стане.)


А по въпросът ти с "отрези" дето не се признават, няма таково нещо.
Ставаше въпрос за това че Гери твърдеше че независимо от това как се движи наблюдателя, той винаги ще вижда лъч светлина ( лазарен) , но под различен ъгъл.Всеки наблюдател ще си има негов истински лъч, и никой от тях няма да има лъч по специален от другите.
Петков му доказа че само неподвижен спрямо светоносна среда наблюдател може да наблюдава лъча, а всички останали подвижни спрямо светоносната среда наблюдатели ще виждат само отрязъци от този лъч.

край на цитата.


Много добре си го обяснил но не съм убеден че ще го сванат..
От зомбираност те са си внушили че кинематиката на твърдо тяло е приложима и при вълновите явления .. Т.е. те си представят че фотончетта си хвъркат из празното пространство и всички отправни системи са равноправни и не отчитат привелегироваността на отправната система на светоносната среда .. Зомбът им пречи да схванат тази привилегированост!