Рибаря :
Принципа на Мах, допуска абсолютно неподвижният етер, тълкуван в ОТО като световна метрика на пространствовремето. Всяка маса създава локални кривини в това метрично пространствовреме, но светлината не е вълни в тази метрика, нейните вълни трябва да са гравитационни но не и електромагнитни. Просто светлината като частици, се движи по геодезичните на тази метрика, и така се изкривява нейната траектория. При ефекта на саняк, има усукване на световната метрика, спрямо диска на саняк, така светлината минава по различни пътища в тази усукана метрика, по и срещу нейните криви геодезични . Което дава и разлика в интерферентната картина. Жироскопите също усукват метриката, и затова се появява жироскопският ефект. Ускорението също криви геодезичните на метриката. Така сякаш че ако има двама астронавти в космоса, далеч от масивни тела, единият със угасени двигатели, другият със запалени двигатели, този със запалените двигатели ще търпи ускорение, неговото тяло ще търпи отклонение от геодезичните и той ще чувства ускорението, докато другият който е инерциален няма да търпи отклонение от геодезичните, той ще ги следва и няма да чувства ускорение, и все едно е свободно падащ. Затова в ОТО свободно падащи тела са инерциални, макар че на практика те се ускоряват. ОТО казва че всички движения са относителни, включетелно и неинерциалните. Ускоряват се само тези тела които търпят отклонение от геодезичните. ОТО допуска надсветлинни скорости. Така че при ефекта на саняк, единият лъч надхвърля скоростта на светлината във вакуум .
Това което казваш е като някаква каша с елементи на истина и някакви странни заключения.
Но горе долу напипваш нещата, все едно се опитваш да отваряш ключалка без ключ , и успяваш на 60 процента, но колкото и да се мъчиш без ключ няма да можеш да я отвориш. Т.е винаги ще се напипват някои истински неща в природата , дори и с грешни теории , но единствено вярната теория ще позволи да се види красотата и цялостност на природата.
Принципа на Мах, допуска абсолютно неподвижният етер
Абсолютно неподвижен етер ? спрямо какво ?
Може ли да е неподвижен етера спрямо две взаимно - движещи се тела?
Може да е неподвижен спрямо едното тяло, но не е и спрямо двете тела едновременно.
А ние имаме безкрайно количество тела в природата.
Всяка маса създава локални кривини в това метрично пространствовреме, но светлината не е вълни в тази метрика, нейните вълни трябва да са гравитационни но не и електромагнитни.
Природата на електромагнетизма и гравитацията е една и съща. И двете явления използват средата . Светлината е вълна която се разпространява в средата (етера). И телата се движат спрямо етера, съответно етера се движи спрямо телата. И етера увлича вълната със себе си.
Просто светлината като частици, се движи по геодезичните на тази метрика, и така се изкривява нейната траектория.
Това е едното от свойствата на етера : състоянието на етера се променя в близост до телата . Това става забележимо при масивни тела. Светлинната вълна в по плътна среда (плътна е само аналог) ще се движи с по различна скорост от по разредена среда.
За сега имаме два ефекта върху светлината, която казва средата : увличане на вълната и променяне на скорост на вълната .
В случая като използваш термина метрика имаш в предвид променяне на скоростта на светлината чрез промяна на състоянието на етера. Това не включва увличане.
При Саняк имаме увличане на светлината от етера а не промяна на състоянието на средата (метриката).
Като имаме в предвид устройството и скоростите на опитната установка на Саняк, при въртенето ефектът на увличане на светлината е в пъти по голям от ефекта на промяната на състоянието на средата ( промяната на метриката).
Или по друг начин казано : въртенето на диска не може да предизвика такъв ефект че да промени метриката в дадено пространство до толкова че това да стане наблюдаем факт.
Но това никой от релативистите не го притеснява, важното е да се намери някакво обяснение на резултатите от опита на Саняк, всичко останало са подробности.
MarkupРедактирано от B0081 на 03.11.13 18:11.
|