|
Ами аз от край време настоявам, че щом телескопът е наклонен и светлината минав апрез него, то и тя се разпространява под същият наклон в тази отправна система, в която телескопът е неподвижен. Ама Петков не чете а само пише, и при това всякакви врели-некипели. Ейри та Ейри, като че ли Ейри ще му извади кестените от огъня с голи ръце :) То бива да си с капаци, ама чак пък толкова... Той на Петков му трябва бой по канчето и дълго време да му се повтарят простите истини, докато ги прозре и почне да ги повтаря като свои :)
Така и така споменахме Ейри, да ти разкажа там какво се случва, ти ще разбереш щото не си заразена от плиткоумието на петковизма :) Само да нахраня котката, че да не ме тормози...
Та, главният коз на Петков е, че ако се напълни телескопа с течност, скоростта на светлината в него спадала, и по онази формулка с тангенса той трябвало да се наклони на друг ъгъл, ама на, Ейри установил че не трябвало, и това, неизвестно как, доказвало наличието на етера
Нещата, както обикновено, са много по-прости отколкото картинката, която се рисува в обърканото въображение на Петков.
Условието, което досега протъркахме е: в някаква отправна система (за определеност на слънцето) светлината се разпространява вертикално. Напречно на това направление (значи хоризонтално) се движи телескоп. Изводът е, че той трябва да е наклонен, като ъгълът на наклона зависи от скоростта му в тази отправна система (v) и скоростта на светлината (с). До тук добре.
В отправната система на телескопа (в която той е в покой) светлината се движи по направлението, под което телескопът е наклонен (по причината по-горе), за да премине през него изцяло. Какво ще стане, ако напълним телескопа с течност? В течността скоростта на светлината е по-малка. Но в отправната система на телескопа, в която в момента описваме, не се случва нищо друго, освен забавянето на светлината - тя продължава да се движи в същото направление под което е идвала и под което минава светлината извън телескопа. Съвсем естествено, няма физическа причина която да я отклони. Нека сега, за да демонстрираме ясно нещата, да приемем следната гранична картинка - светлината се движи в телескопа мнооого бавно, да речем със скорост 1 мм/с. Избирам това число, за да е много по-малко от скоростта на телескопа в системата на слънцето - ако телескопът е на земята, той ще се движи с v=30км/с.
Така, да видим сега какво се случва със влязлата светлина в тръбата, но погледната в системата на слънцето - в системата, в която по условие преди да влезе в тръбата, светлината се е движела строго вертикално - отгоре надолу. Ами очевидно е какво става: светлината практически е спряла на входа на телескопа (скорост 1 мм/с спрямо него), и в системата на слънцето се движи със скоростта на телескопа - демек има хоризонтална скорост равна на v=30км/с, и вертикална скорост 1 мм/с. Виждаме коренно различен наклон на светлината в сравнение с началното условие. Причината: естествено, нищо чудно няма в това - светлината е увлечена от материята с която е пълен телескопът. НО, какъв трябва да бъде наклонът на телескопът тогава? Ами ще го смятаме, но вече трябва да вземем пред вид съотношението на скоростта на телескопа в системата на слънцето, и скоростта на светлината която се разпространява вътре в телескопа - демек светлината която е променила направлението и скоростта си. Е, очевидно е, че наклонът на телескопът ще бъде същият - нали скоростта на светлината в системата на слънцето в случая следва от поведението на светлината в системата на телескопа, дето Ейри е установил че не трябва да се променя наклонът?
Тук ясно се вижда, че Петков плаче за Ейри, неразбирайки че формулата против която рита се отнася за скоростта на светлината извън телескопа. При различна скорост на светлината вътре в телескопа, формулата ще е различна - скоростта на светлината си сменя и величината и направлението, наклонът обаче ще е същият. От където следва интересно следствие - ако Ейри беше напълнил цялата вселена с ракия, той наистина щеше да отчете друг ъгъл на наклона на телескопа. Но това е друга тема...
Важното е да се отбележи, че всичко до тук е на база проста кинематика - съотношение между отправни системи, елементарна физика, без никакви етери, СВ и прочие простотии.
Каква би била ролята на етера, ако го имаше? Той би се насложил над тези ефекти, т.е. би дал някаква добавка. Като начало, каквото и да е поведението на етера, то определя движението на светлината в отправната система на слънцето. Нашият избор за наклонът на светлината в тази отправна система предполага някакво конкретно поведение на етера - той е в покой, или така "духа", че светлината има поведението което сме постулирали в условието.
Ако етерът не се увлича от материята, то всички ефекти, които разказах по-горе, ще останат в сила - движението на материята няма да може допълнително да повлияе на светлината чрез въздействие върху етера. Определено влияние би имало, ако материята частично или напълно увлича етера, тогава това би се отразило на наблюдаемото поведение на светлината. Точно това би била физическата причина за отклонение на светлината в системата на телескопа, която по-горе липсваше. И Ейри точно това е търсел - някакво въздействие на материята върху етера, което да отклони лъча във течността на телескопа от траекторията, предсказана на база простата кинематика на светлината. Фактът че такова отклонение не е намерено еднозначно означава, че материята не увлича по никакъв начин етера - т.е. етера е напълно неувлекаем, и това е следствие от опитът на Ейри.
Което е идеално за аберацията, защото тя се обяснява само на база координатните ефекти описани по-горе. Ако етерът се увличаше, тя щеше да се промени, нещо което експериментът не установява. Когато обаче тези неща се знаят, и взаимовръзката между тях, лесно се вижда колко много хора не знаят за какво става дума при опитът на Ейри. Дори в руската Уикипедия и в някои сериозни книжки произволно се твърди, че той доказвал че етерът напълно се увличал. Ох, свещена простота... А тези които не могат да мислят, могат само да повтарят такива твърдения като мантри.
Per warez ad scientiamРедактирано от Герисъм на 01.11.13 15:25.
|
И за опитът на Ейри... [re: Shpaga]
