Отговори ми с това, което ти казах аз за КМ. Всеки индивидуален фотон има честотата (и дължината на вълната) на радио-вълната. Планк е предположил еквивалентност (с мащабиращ скалар) между честотата [Hz] и енергията на вълна с единствен спектрален тон (синосуидална форма). Да много неща са свързани с едно общо и изглежда, че едното е свързано с другото, сакаш е негов еквивалент, сякаш няма трето в тяхната зависимост.

В тази еквивалентост се изпуска, че всеки периодичен процес има начална фаза.

Енергията, която посочи не написа, дали е потенциална. Избегна този въпрос! Очевидно, че е кинетична! Аз не казах нищо невярно за КМ. Ти каза, че фотоните са безмасови. Каза го не за каква да е дефиниция, а относно каква енергия се пренася чрез тях в квантовия модел.

Относно интерференция, ти отиде към обяснение чрез вълнови процеси, и заговори за колективни параметри на група от фотони, които в КМ са дефинирани като независими с независими вероятностни функции. (Вероятност, означава, че независимо как е генериран един фотон, той не запазва детерминирано мястото си на намиране). Тъй като КМ дефинира, че при престоя си във вакуум (движение) фотоните остават независими един от друг - не обменят импулс! - затова КМ не може да дефинира запазване на началната взаимна фаза при генериране на повече от един фотони. Чрез тази дефиниция на КМ аз намерих, че КМ отхвърля твоят опит да се опише колективът от фотони чрез обща вълнова функция, камо ли чрез Шрьодингер, камо ли чрез каквато и да е друга форма, защото КМ дефинира, че няма зависимост между фотоните докато престояват във вакуума. А след като КМ дефинира самоволност на всеки индивид да заеме няколко възможни фази в пространството - т.нар. неопределеност, колективът от фотони чрез тези две свойства е дефиниция на бял шум при наслагване на неколкократни опити един върху друг.

Твоето обяснение, базирано на КМ, без да игнорираме когато си искаме дефинициите на КМ, води не към известната периодична форма при интерференция, а води към непериодична форма на равномерно разпределение на колектива от опити (интерференцията според КМ е непериодична картина). - Доказано не чрез твоето смесено обяснение, а чрез КМ.


А сега - знанието относно вълните, прогнозиращо периодична форма на явлението линейно сумиране (интерференция):

Периодичните процеси имат авто-корелационна и взаимно-корелационна функции. Корелацията е функция на фазовото отместване (координата на тези функции е фазата!), а не на интензитета! Това (фазата) не е статистически променяща се величина на вълната. Нито взаимната, нито авто-корелационната функции са статистически функции. Защото фазата не е статистическа величина.

Дефинирах ролята на понятието фаза, защото интерференцията е явление на взаимодействие на фазите на вълни в хомогенна среда. Явление липсващо в КМ поради две причини:

Първо, интерференцията е взаимодействие на фазите на вълните, а в КМ никоя квантова част на вълна няма свойството фаза, а носи само и единствено свфоството енергия на вълната, която замества свойството честота на вълнов процес на вълновия модел (1)

Второ, в КМ е дефинирано отсъствие на взаимодействие между квантовите части на една вълна с квантовите части на друга вълна (2)

Тези двете се прилагат така: В КМ интензитетите на вълните са представени с адитивни квантови части, като се счита, че при намаляване на интензитета, вълната обективно се доближавала до няколко квантови обекта. И при вълна от един квантов обект, обект - с енергия и без фаза - следва, от 1 и 2 че не може да се очаква каквото и да е взаимодействие от тип сумиране в линейна среда с друга вълна, пренасяща същата енеригя, но със същия интензитет от един квантов обект. Камо ли пък, липсващото взаимодействие да произведе периодично и със статична фаза поле (интерференция).

Интерференция на вълни:

(обекти с двукомпонентно описание на формата си в спектрално пространство на периодичните процеси - Интензитет по честоти; начална Фаза по честоти. Права и обратна Теореми на Фурие.)

От повече от една вълна в обща среда се поражда комбинирано поле в общата среда. Средата взаимодейства с вълните чрез реакцията си, с което средата привежда промяната на поляризацията (фазите на фронтответе) в движение със скоростта на поляризация на средата n = 1 / sqrt( epsilon*mu ).

Детерминистично следствие на условието линейност, при хомогенна среда спрямо дължините на фронтовете, резултантното разпространение на полетата на индивидуалните вълни в общ обем се запазва непроменено. Но поради средата вълните имат и суматор, свойството да обменят импулс. Следователно, вълните непрекъснато взаимодействат една с друга при престоя си в средата, и е частен случай за линейна среда, че резултата от това завършва с баланс на двупосочното взаимодействие.

При каквато и да е нехомогеност в средата вълните изкривяват една друга и това е очевиден резултат по теоремите на Фурие. Това се случва без терминирането им, а чрез рефракцията всеки от фронтовете (изкривяване само на свойството начална фаза на вълновия процес). С това дефинирахме също единствено фазовите явления - отражение и пречупване, които отсъстват от свойството на обектът "фотон".

Интерференция е явление, проявяващо не друго, а - функция на взаимна корелация на периодични полета с еднакви дължини на периода - честоти. (И не с еднакви интензитети!) Преминаващи през общ обем. Интерференцията им съществува и в хомогенна и в нехомогенна среда. В нехомогенна среда интерференцията им също е периодично и статично поле, но периодичното поле е изкривено с формата на нехомогеност на скоростта на фронтовете през полето на интерференция.

Долна черта:

Вълновият модел има два описателни параметъра: Разпределение на енергията на честотните компоненти, и разпределение на началните фази на честотните компоненти.

От тези два параметъра фазовият е единствения по който възникват авто и взаимни явления на взаимодействие на радио-вълни, докато престояват в средата - линейна или нелинейна, преди да бъдат терминирани в някакво място - съответно - интерференция; отражение и пречупване (дифракцията е интерференцията на отражения от две граници на разстояние близко до една вълна дължина. При дифракция се получава статично интерферентно поле близо до преградата и бягащо поле със сферична (ненасочена) посока на фазата като от излъчване на единичен дипол. Но когато се казва "като", това не е "еквивалентно" или "заместваемо". Същото е и с възможността да се елиминира средата, като се игнорират взаимодействията (явленията) между вълни докато престояват във средата - интерференция и рефракция, съответно - линейни и нелинейни резултати върху фазата).

Явления с промяна не единствено на фазата (а и на спектъра) на периодични процеси в нелинейна среда - разсейване на Комптън - тук няма да мога да включа наведнъж, че няма кой да чете. Пък и точно в тази тема, където обменяте по едно изречение в пост със лично съдържание или само с възклицания...

Редактирано от Bpeдитeл на 25.07.13 20:42.