По принцип слънчевите стоянки сигурно периодически се местят. Друг е въпросът колко.

1. Нека да започнем със следния идеализиран случай. По принцип се приема, че земята е ротационен елипсоид (по-точно, инерчният елипсоид съответстващ на инерчният тензор на земята е ротационен). Тъй като векторът на ъгловия момент е постоянен, тогава земната ос на въртене, която съвпада с вектора на моментната ъглова скорост на земята, се върти по окръжност около постоянния ъглов момент. Изниква следния въпрос:

Перпендикулярен ли е ъгловият момент на равнината на еклиптиката?

1.1. Ако да, то земната ос на въртене сключва постоянен ъгъл с равнината на еклиптиката (понеже сключва постоянен ъгъл с ъгловия момент). Тогава слънцестоянките не се менят.

1.2. Но ако ъгловият момент не е перпендикулярен на еклиптиката, тогава задължително ще има периодично изместване на точките не слънцестоене, тъй като оста на въртене, сключвайки постоянен ъгъл с ъгловия момент, ще мени ъгъла си спрямо еклиптиката.

2. Сега нека да преминем към малко по-релистичен модел. Тъй като земята не е идеално твърдо тяло, гравитацията на слънцето и луната деформира земята (приливни и отливни ефекти), карайки формата на инерчния и елипсоид да се мени периодически. Това означава, че към уравненията на Ойлер за движение на аболютно твърдо тяло трабва да се прибави и допълнително (предполагам сравнително малко) неконсервативно, периодически зависещо от времето, възмущение, което усложнява тракеторията на движение на земната ос. В резултат на това, земната ос вече няма да описва окръжност и няма да сключва постоянен ъгъл с еклиптиката. В резултат на това, точките на слънцестоене ще се менят. Мисля, че в астрономията, този ефект на смущение на кръговата прецесия се нарича НУТАЦИЯ и действително съществува.

3. В заключение бих казал че точките на слънцестоене съгурно се менят, но не знам доколко това изменение е чак толкова драстично. Разбира се, може и да има и други ефекти, за които не се сещам в момента. За да се случи зимното слънцестоене да започне да изгрява на мястото на лятното, то тогава лятното не знам къде трябва да иде. Това ще зависи първо от географското положение, и второ лятното слънцестоене може дори да изчезне, т.е. да се появят бели нощи (слънцето не залязва) през лятото. Това значи земната ос силно да се наклони спрямо еклиптиката. Това почва да ми прилича на тези безумни теории дето земята можела да си промени оста на въртене така, че полюсите да се сменят. Това много силно ме съмнява, тъй като движението на земната ос е около най-малката инерчна ос на земята, а това движение е устойчиво.

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд