да, много антиинтуитивно, говоря за тая част със увеличаване масата на частицата и пропадането поради това.
реших да го сметна и получих изненадващ резултат - слънчевия вятър ДЪРПА към слънцето всички тела с енергия по-голяма от енергията на частиците на вятъра, с уговорката че това са нерелативистки частици.
тоест планети, камънаци, астероиди, всичко това под действие на слънчевия вятър пада, а прашинки и други леки неща се отблъскват.
ето долу горе разсъжденията ми:
когато частица от слънчевия вятър удари някакво тяло на кръгова орбита, тя му придава импулс, който е перпендикулярен на импулса на тялото. за да разберем дали го дърпа надолу или нагоре, гледам какъв е баланса на сумарната кинетична енергия след удара - ако е намаляла, тялото пада. понеже кинетичната енергия е свързана с квадрата на скоростта, можем да смятаме отделно енергиите по перпендикулярни оси и после да ги съберем, понеже v^2=vx^2+vy^2+vz^2. това е много удобно, че намалява сметките. та, тангенциалната компонента на скоростта се променя защото тялото натежава с m, което води до намаляване на скоростта с m/(m+M), масата пък се увеличава с коефицент реципрочен, но понеже скоростта участва на квадрат, тоталния ефект на енергията е намаляване с коефицента по-горе. в радиална посока имаме добавяне на енергия, която като се сметне колко е излиза енергията на частицата умножена по същия тоя коефицент. та границата е където тангенциалната енергия е по-малка от радиалната.
Не ми е ясно какво искаш да кажеш, защо увеличаването на масата ще води до намаляване на скоростта?
Според мен скоростта ще намалява защото когато частица от слънчевия вятър удари тяло на кръгова орбита, тя му придава импулс който не е перпендикулярен, а под тъп ъгъл спрямо дотогавашния импулс на тялото (същото важи и за светлината, само отклонението от перпендикуляр при нея е по-малко)
Ако тялото е много леко, след удара, може да се увеличи импулса му, за да стане това трябва ъгълът между импулса на ударилата го частица и неговия след удара да е по-голям от ъгъла на импулса на частицата и неговия импулс преди удара, като знаем, че частиците от слънчевия вятър са протони, електрони и хелиеви ядра, то тялото трябва да е атом, прашинките са твърде тежки за да могат да бъдат отклонени достатъчно, но все пак е възможно защото прашинката може да получи серия от удари за четвърт оборот около слънцето, а след първия орбитата и вече няма да е кръгова.
|