да, много антиинтуитивно, говоря за тая част със увеличаване масата на частицата и пропадането поради това.
реших да го сметна и получих изненадващ резултат - слънчевия вятър ДЪРПА към слънцето всички тела с енергия по-голяма от енергията на частиците на вятъра, с уговорката че това са нерелативистки частици.
тоест планети, камънаци, астероиди, всичко това под действие на слънчевия вятър пада, а прашинки и други леки неща се отблъскват.
ето долу горе разсъжденията ми:
когато частица от слънчевия вятър удари някакво тяло на кръгова орбита, тя му придава импулс, който е перпендикулярен на импулса на тялото. за да разберем дали го дърпа надолу или нагоре, гледам какъв е баланса на сумарната кинетична енергия след удара - ако е намаляла, тялото пада. понеже кинетичната енергия е свързана с квадрата на скоростта, можем да смятаме отделно енергиите по перпендикулярни оси и после да ги съберем, понеже v^2=vx^2+vy^2+vz^2. това е много удобно, че намалява сметките. та, тангенциалната компонента на скоростта се променя защото тялото натежава с m, което води до намаляване на скоростта с m/(m+M), масата пък се увеличава с коефицент реципрочен, но понеже скоростта участва на квадрат, тоталния ефект на енергията е намаляване с коефицента по-горе. в радиална посока имаме добавяне на енергия, която като се сметне колко е излиза енергията на частицата умножена по същия тоя коефицент. та границата е където тангенциалната енергия е по-малка от радиалната.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Редактирано от zaphod на 07.02.13 08:39.