"То е все едно , вместо врат , шия му викат и при единият и при другият случай все си червенее и разлика няма , по нищо не може да се съди дали е от преизлъчване или от отместване"

Да бе да. Явно ти си този който по нищо не можеш да съдиш, ама правиш заключения и за другите.
Виж сега, нещата са много прости когато се научат. Спектъра на едно излъчване в общият случай се състои от спектрални линии. Всеки химичен елемент излъчва точно определен набор спектрални линии. Всяка линия е на точно определено място в спектъра. Един специалист със съответните средства като погледне спектъра може по положението и набора на линиите да каже от какви химически елементи се състои излъчващото тяло. Навремето такова определение се е правело на ръка (много забавна дейсност), сега се прави с компютри. Натрият например има много характерен дублет в жълтата част на спектъра, общо взето като го видиш в спектъра и веднага ти става ясно че има натрии в него и без да мериш нещо по-сериозно.

Когато такова лъчение минава през някаква поглъщаща среда, има два варианта - или да се погълне изцяло и да се преизлъчи в нов спектър, или само някои спектрални линии да бъдат погълнати и преизлъчени. Първият вариант тотално изменя всички характеристики на лъчението, включая посоката му на разпространение, при което ще се вижда нещо размазано (ако се вижда изобщо) а не първоначалният източник. Важното е че преизлъчените линии ще бъдат на местата указани в спектралните каталози, съответстващи на химичните елементи които ги преизлъчват. Може и да има такива процеси, но те са рядкост.

Вторият вариант е доста по-чест, този тип спектри се наричат абсорбционни и дават информация и за състава на средата през която е минала светлината - по изчезналите линии може да се съди какви химични елементи са ги погълнали. Те и да са ги преизлъчили после, това засяга съвсем друга част на спектъра, демек освен оригиналните преминали линии се появяват и нови. Може както казваш ти да излъчват в червено и затова да се червенее спектъра. Основната част от спектралните линии обаче минава през пространството без да си променя местоположението в спектъра. Както виждаш, и при двата варианта мястото на спектралните линии не се променя, само се разнообразява с нови които могат да се идентифицират по каталозите. Натриевият дублет ако го има, ще си е на мястото в жълтата част на спектъра указан в каталога - независимо дали е от оригиналната звезда или резултат от преизлъчване.

Важното е че голяма част от спектралните линии при това положение си преминава непипната. И астрономите гледат точно нея, по нея могат да определят химическите елементи на самата звезда източник. И сега идва ролята на червеното изместване. При него всички характерни спектрални линии (които в каталозите се дават с определена дължина на вълната) се преместват заедно към червеният край на спектъра, всички без изключение, и отместването им не е произволно а корелира със самата честота на линията. Демек натриевият дублет вместо жълт ще почне да се червенее щото е вече на друга честота. Анализирайки такъв спектър, като знаем спектралните линии на елементите в нормално състояние, може много точно да се определи общото изместване на целият спектър. Независимо че някакво възможно поглъщане и преизлъчване е скрило част от линиите в синьо-зелено-жълтата част и е натрупало нови линии в червената част на спектъра, то не може да измести спектъра както Доплеровият ефект например.

Сега схвана ли каква е разликата между червеното изместване, и зачервеняването на спектъра? Може точно да се определи причината защо спектърът се червенее, и да се изключи вариантът с поглъщане-преизлъчване.

Обогатиха ли ти се малко бедните представи?

Per warez ad scientiam