|
|
| Тема |
 Re: При нас е весело [re: HeaндepтaлeцaДжo] |
|
| Автор |
тapaтaнчo (идиот) |
|
| Публикувано | 06.02.13 13:43 |
|
|
|
За големите тела ефектът е пренебрежим и се компенсира от много други въздействия.
Ако е само това, Земята ще си цикли по една и съща орбита, докато Слънцето думне.
И аз така мисля и съм го казал вече, но те твърдят обратното, че ефекта ще е по-осезаем за големите тела.
Иначе Зейфод е прав, че слънчевият вятър упражнява налягане върху частиците и ги "издухва". Светлината също упражнява налягане, което действа отблъскващо. От друга страна действа този ефект и явно има някакъв размер на частиците, при който неговото действие е по-силно, отколкото налягането.
Да, но слънчевият вятър и светлина могат да упражнят налягане по-голямо от силата на гравитационното привличне от слънцето само върху частици, при прашинки и тела които не може да издуха ефекта на светлинното налягане ще е само отместване на малко по-висока орбита отколкото трябва да е според орбиталната му скорост, но не я променя, докато ефекта на Пойнтинг-Робъртсън действа като намалява орбиталната скорост и това ще снижава орбитата им докато паднат. Всъщност защо говорим за две сили, силата е една, но не действа строго напречно, а под ъгъл, ако разбием вектора на силата на два вектора, напречният не оказва влияние върху кинетичната енергия на орбитиращите тела, но надлъжният им я намаля и те неминуемо ще паднат.
Това значи, че в слънчевата система не би трябвало да има прашинки и микрометеорити, защото те ще бъдат или издухани или погълнати от слънцето. Но откъде се вземат тогава, от междузвездното пространство ли идват, нали на земята всяка година падат тонове метеоритен прах.
| |
| |
| 
|
|
