|
Слънчевата система е по-богата на кислород от междузвездната среда.
Известно е, че около нашата слънчева система, съществува огромен магнитен балон, на който първоизточника е Слънцето. Понеже нашата звезда се движи през галактиката, това магнитно поле непрекъснато взаимодейства с междузвездната среда. От друга страна Слънцето непрекъснато зарежда вътрешността на балона със заредени частици, които достигат до неговия ръб, където се сблъскват с материята изпълваща останалата част на галактиката. В тази област се случва още нещо - заредените частици, които идват от галактиката, отскачат от магнитното поле и никога не навлизат в Слънчевата система.
Но идващите неутрални частици се разхождат бавно и преминават границата, която техните братовчеди не успяват да преодолеят. Но тези неутрални частици се движат сравнително бавно - отнема им около 30 години за да преминат разстоянието от 20 милиарда километра за да достигнат до нас.
Съвсем естествено е, че сме конструирали космически апарат, който да улавя и анализира подобни частици. Interstellar Boundary Explorer или IBEX за кратко е космически кораб, който методично сканира цялото небе веднъж годишно, като всеки февруари, неговите инструменти са насочени в правилната посока, за да прихванат входящи неутрални атоми. IBEX анализира тези атоми през 2009 г. и 2010 г. и сега отново е заловил материала, който пристига от много далеч извън нашата собствена система. Резултата е, че както може да се очаква, средата е изключително чужда. Материята в галактическия вятър не прилича на този в нашата Слънчева система и се състои от съвсем различни неща.
Космическия кораб IBEX е установил, че има повече кислород в нашата Слънчева система, отколкото в близкия междузвезден материал. Това предполага, че слънцето се е образувало в друга част на галактиката, или че извън нашата слънчева система жизненоважния кислород се крие в капана на прахта или ледените зърна, които не могат да се движат свободно в космоса.
Учените са открили общо четири отделни видове атоми в междузвездното пространство, които не съвпадат с това, което се наблюдава в Слънчевата система. IBEX наблюденията хвърлят нова светлина върху мистериозната зона, където слънчевата система завършва и започва междузвездното пространство.
Откритието е, че количеството кислород в нашата Слънчева система е повече, отколкото има в близкия междузвезден материал. Това предполага, че Слънцето се е формирало в друга част на галактиката, или че извън нашата слънчева система кислорода попада в капан от прах или ледени зърна, които не могат да се движат свободно през пространството. В междугалактичното пространство, на всеки 20 неонови атома, се падат 74 атома кислород. В нашата Слънчева система, обаче, за всеки 20 неонови атоми има 111 атома кислород. Това означава повече кислород в която и да е област в Слънчевата система, отколкото в местното междузвездно пространство.
Това предполага, че или Слънчевата система е еволюирала в отделна по-богата на кислород част от галактиката или кислорода в междузвездната среда е замръзнал в прахови и ледени зърна. Проучването на галактическия вятър също така предоставя на учените информация за начина по който нашата слънчева система взаимодейства с останалата част от пространство, което е важна цел на мисията IBEX. Предишни космически кораби вече са предоставили част от тази информация например че скоростта на галактическия вятър е около 150 000 км/час. Новите данни от IBEX разкриват, че галактическия вятър, приижда не само с бавна скорост около 130 000 км за час, но идва и от различни посоки.
Скоростта на този вятър и налягането, което той упражнява от външната страна се отразява върху формата на хелиосферата. Новите данни от IBEX също предоставят информация за облака от материя, в който слънчевата система пребивава в момента. Този облак се нарича местен междузвезден облак, за да се разграничи от хилядите облаци съществуващи в Млечния път, всеки се движещ се с различна скорост. Слънчевата система и хелиосферата се движи през нашия местен облак най-малко от последните 45 000 години.
Разликите между по-старите наблюдения и новите относно галактическия облак, показват, че Слънчевата система, може в момента да излиза от местния облак. Но резултатите от IBEX, показват, че ние оставаме напълно потопени в местната облак, поне за момента и ще си останем така поне през следващите от сто до няколко хиляди години. Това е дълго, но в космическата времева скала този срок представлява едно мигване на окото и съвсем скоро хелиосферата ни трябва да напусне местния междузвезден облак и да се сблъска с много по-различната галактическа среда.
Когато е настъпил, Големия взрив е произвел само водород и хелий. След това, само експлозии на свръхнови са разпространили по-тежки елементи на кислорода и неона в галактиката. Познаването на количествата на тези елементи в пространството може да помогне да се установи как галактиката се развива и променя с течение на времето.
Източник: НАСА
Редактирано от lenticularis на 20.12.12 02:17.
|
Слънчевата система е по-богата на кислород от...