Да, всеки е подвластен на това, и ролята на емоцията в случая ав редуцира до това, човек да си подсили дисциплината в мисленето. Не става въпрос за рамки на наученото и излизане от тях, става дума за реална оценка на фактите - когато няма друга алтернатива, да се тръшкаш и жалваш че настоящият модел не ти харесва (по причина че не го разбирап, не за друго) и разчиташ на някакъв неизмислен евентуален бъдещ (без дори да имаш някакви основания че такъв може да съществува) е абсолютно непродуктивно за изясняване на нещата. Дисциплината в мисленето налага рамки и обуздава въображениети към посоките за евентуален прогрес и решение, а не да се щура напълно хаотично и безплодно.
Тук трябва да си конкретизираш и терминологията за 'непознато'. Защото така както я ползваш, нищо не знаеш за него, дори и съществуването му :) Нещата са твърде много навързани, за да има произвол на въображението и тук.
А това ми хареса.
:)
Реална оценка на фактите не е възможна без съществуващите рамки. Рамките(ограничението) и реалноста не могат да съществуват едно без друго.
Моделът не че не ми харесва, не ми харесва това че моделът го няма въобще, има псевдомодел. Трудно е КМ да се нарече модел.
Единствения продуктивен начин за откриване на евнтуален рабоещ модел извън предсавите ни , е да предположим че такъв модел е възможен. :).
Markup
|