Идеята на валентните електрони (и специално при въглерода, удобен за случая) е, че много малка част от енергията на фотона се губи за отделяне, и резултатът е еквивалентен на свободни електрони с ниска енергия, покоящи се. Тоест тази ситуация е била проста за експериментиране и дава резултати в областта на изследване. Разбира се, има ред особености, които са разгледани от Комптън в статията му (а и от други изследователи неговата формула е обобщена за всякакъв случай), но той е отделил наблюдението на особеностите от наблюдението на оригиналният ефект. Хаотичното движение на свободните електрони добавя много слаб шум в честотното разпределение - при даден ъгъл на разсейване нямаме строго фиксирана честота, а много силно изразен максимум при дадена честота плюс слаб сигнал от близки честоти, температурният дрейф на плазмата. Но това е част от шума при експеримента, определя точността с която се установява основният ефект.

Много са се опитвали да обяснят същият резултат чрез класическото Томсъново разсейване и поведението на електроните в плазмата, предизвикващи Доплеров ефект. Никой не е успял да се доближи до смислен резултат - при плазма няма как Доплеровият ефект да е толкова избирателен по ъгъл, трябва електрони движещи се в една фиксирана посока да разсеват само под фиксиран ъгъл, други електрони да разсейват под друг ъгъл - Томсъновото разсейване не допуска такава селективност чисто теоретически.

Изобщо, ако анализираме формулата на Комптън (зависимостта от ъгъла), ще видим следното. Тя силно прилича на формулата на Доплеровият ефект, ако допуснем връзка скорост - ъгъл на разсейване. Тоест за да се реализира тази формула, отразяващите обекти трябва да имат силно специфично движение. Например всички електрони да се движат в посока съвпадаща с посока на лъчението и то центрирано, към центъра на лъча, плюс странното разпределение на скоростите - тези дето се движат периферно към центъра да се движат по-бързо от тези дето се движат към дълбочината. И дори да имаме такава вълшебна плазма (те електроните хубаво отиват в дълбочина по някаква причина, от къде се вземат тези които попълват загубите на тяхно място?), самият характер на разсейването не може да спаси хипотезата за непрекъсната вълна.

Per warez ad scientiam