"В начало Бог сътвори небето и земята." (Битие 1:1)
Делнични проповеди (Светльо Ангелов) - Стар Завет

Вместо въведение

Първата книга от канона на Свещеното Писание започва с думите „В началото Бог сътвори". Ние наричаме тази книга Битие, което ще рече живот, живеене. На английски език пък е Genesis – Произход. Старозаветните библейски книги обаче носят своето заглавие, според думата, с която повествованието започва, така че, ако искаме да сме коректни спрямо ст. еврейския текст, трябва да я назовем Началo (Берешит) или Книга за началата. Така я наричат до днес и самите евреи. Разказът за Сътворението на света, с който Книгата на Началата започва, обхваща едва две глави от нея (първите две).

. . . Сътворението в шест творчески дни е Сътворение ex nihilo (от нищо – лат.) обхваща един съвсем малък отрязък, съвсем малка част от цялото повествование. Но темата за началата преминава през цялата книга Битие. Тук е началото „на небето и земята" - тяхната подредба и устройване. Тук е и началото на живота и на човека. Началото на грехопадението, развиващо се прогресивно в човешката история. Началото и на спасението от греха – обещанието, че „потомството на жената" ще смаже главата на лукавата змия. Имаме разказ за потомците на първите хора. Има и начало (и това не е по-малко важно) на Богопоклонението – жертвите, принесени от Каин и Авел и конфликта помежду им, което начало (иска ни се да се спрем на това повече, но ще го направим друг път) поставя граничната линия, преминаваща между тия, които служат на Бога с дух, истина и чисто сърце, в послушание (т.е. православните) и другите, които принасят жертвите си според своето си усмотрение и моментна прищявка, че и повече от това – настояват да бъде приета равноправно с жертвата на първите и тяхната жертва (т.е. инославните, еретиците). Тук е и Началото на Възкресението – не в буквалния смисъл на възкресение от мъртвите, но в смисъла на завръщане (и духовно, и физическо) при Бога на Енох, „който ходеше по Бога и Бог го взе". Тук е първото голямо отстъпничество и съответно първия край – Потопът в „Ноевите дни" и първото Ново начало – спасението на Ной и неговите потомци. Началото също на „избрания род" – Авраам, синовете и внуците му, техните победи, изкушения, падения и завръщания.

Божият суверенитет

Само че, нас сега ни интересува началото на началата - "В начало Бог сътвори небето и земята.". Две неща научаваме. Първото е, че Бог е Бог, че твори eh nihilo – буквално от нищо. Славянската дума за Бог означава Имащ, по тази причина и имащия човек се нарича богат/ир, притежаващ – т.е. Бог е Този, Който има всички неща, затова е и напълно независим. За да сътвори света Господ не се е нуждаел от първична материя. Следващото, във връзка с първото, в което можем да бъдем сигурни е, че Бог е напълно Независим и от някакви (какви да е) закони, стоящи извън Него. Ако Бог се е нуждаел от материя, която да изгражда (съзижда) с каквото впечатление впрочем ни оставя протестантския превод на Свещеното Писание, който на това място използва думата създаде (съзида), а не сътвори, то значи не е истински Имащ. Защото имащия не се нуждае. И по нататък - ако някакви закони (било физически или метафизически) са контролирали процесите вън от Неговата воля (тоест, подчинени на понятието случайност, бел. моя, Ежко),

значи Той не е и истински Господ – Господар, Вседържител.

Изразено по друг начин – реките не текат надолу, понеже в тях има някакъв неумолим закон (гравитацията), който да ги кара да текат надолу, те няма да продължат да текат надолу, ако Бог „се отдръпне", както вярват деистите, описвайки Бога като часовникар, създал Вселената и оставил я на нейните иманентни /вътрешни/ закони. Ако Бог спре да се занимава със света (в това число и с течението на реките) светът ще се разпадне. Затова и сме убедени, че реките текат надолу, понеже Бог иска да не текат нагоре. Веднъж-два пъти пожелал обратното да се случи, разказва ни Стария Завет и Червено море се разтворило чрез сух път, а река Йордан потекла в две различни посоки [за да ни покаже, че всичко се случва по Божия воля и допущение, а не поради закономерности]. Странно ли ви звучи?? Не и на мен. Третият закон на термодинамиката гласи: „Всяка система, оставена сама на себе си, без външна намеса, изпада в разпад".

Първото, че Бог твори от нищо, чрез силата на Своето въображение – способност не само да създава образи, но и да им дава битие чрез Словото Си („Рече Бог: да бъде... и биде" – Битие 1:3) и Духа Си („Дух Божий се носеше над водата" - Битие 1:2), научаваме непосредствено от думите, записани от св. пр. Моисей в тази първа глава на книгата Битие. Докато второто – че без Бога, никой закон не действа, ние научаваме от Евангелието - „А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя." (Йоан 5:17).

Вижте, макар че Библята не „тълкува сама себе си", както вярват протестантите, текстовете й се намират в дълбока смислова връзка. Откриването на тази връзка наричаме херменевтика и то е възможно само за вярващия (и то само за търсещия с дух и с истина, добавката моя, Ежко)– връзката между текстове, отстоящи един от друг на хиляди години, според времето на написването им... А Иисус определено умеел да... спори... Тези думи Той ги изговорил, когато, по всеобщо мнение, е нарушил заповедта за задължителна съботна почивка от Моисеевия закон, изцелявайки недъгав човек точно в събота. Какво направил Господ? Той не влязъл в казуистични спорове като предшествалите Го големи законоучители – Хилел и Шемай, тъкуващи смисъла на тази заповед. Това все пак е Христос, не е Тома от Аквино. Иисус Христос направо завел опонентите Си при същинската логика на нещата (така както правил нееднократно) – ако Вселената е създадена по такъв начин – чрез силата и достатъчността на Словото Божие, без закон, който да го превъзхожда или някак задължава, то значи и се управлява (продължава да се крепи) по същия начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите