А ето и:

"...ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ, КОИТО ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

(За още информация, виж *#2/8 Stellar Evolution / #2/34 More Evidence against Stellar Evolution: Star Systems, Globular Clusters, Galaxies / #4/15 More Statements by Scientists.*)

Как са се появили звездите? Не и от еволюция. Ето още причини защо теориите за еволюцията на звездите противоречи на фактите:

1 – Галактиките никога не съществуват самостоятелно. Те винаги съществуват на двойки или в по-големи купове от галактики. Но сгъстяването на газови облаци не може да доведе до формирането на двойки галактики или на групи звезди.

2 – Като правило, количеството материя във всяка галактика не е достатъчно за да обясни защо нейните звезди са събрани по този начин. Съотношението пространство към маса в галактиката е твърде голямо за да събере звездите заедно.

3 – Обичайната форма на галактиките е диск с централно кълбо. Тази форма отхвърля каквото и да е обяснение според физичните закони. Островните галактики не би трябвало да имат толкова координирана структура на вътрешни орбити. Всички звезди би трябвало да се разлетят центробежно. Всяка галактика е като внимателно организиран град в небето. В опит да обяснят тази схема, теоретизаторите заявяват, че трябвало да има „тъмна материя,” която притискала галактиките в купове! Но няма никакви данни, че такова измислено нещо съществува. Нужно е много въображение, за да се поддържа еволюционната теория. Теоретизаторите заявяват, че „97% от вселената липсват.” Говорят за тъмна материя („екзотична материя”), която не могат да намерят (*Marcia Bartusiak, “Missing: 97% of the Universe,” Science Digest, 91:51, December 1983).

4 – Защо дисковите галактики са във формата на диск? Астрономите казват, че няма обяснение какво би могло да постави звездите в такава галактическа структура. Тя със сигурност е красива, с кълбовидни купове извън диска, висящи в пространството като лампиони – но как биха могли случайни движения да произведат такава балансирана художествена хармония?

5 – Всяка галактика, с всичките й звезди, се движи в определена посока; и все пак сборните скорости вътре в галактиката трябва да освободят звездите от гравитацията; но това не става.

6 – Всички данни показват, че тези галактики са били образувани в своето сегашно състояние, и са държани от сила необяснима според природните сили, както ние ги познаваме.

7 – Повече от половината от звездите, които можем да изследваме индивидуално с нашите телескопи, са системи от две или повече звезди. Синоним за еволюция е „случайност.” Как биха могли случайни сблъсквания и свивания на газове да произведат две, три или четири звезди обикалящи една около друга? Те би трябвало да паднат една върху друга или да се разлетят. Опитайте се да поставите два магнита един до друг; ще обикалят ли един около друг или ще се залепят един за друг?

8 – Диференциални двойни системи. Повечето звезди обикалящи една около друга са различни по състав. Спектрите разкриват различни физически свойства за всяка от тях. Повечето двойни системи са съставени от различни типове звезди. Еволюцията не може да обясни това.

9 – Кълбовидните купове са масивни звездни купове. Няма възможен начин те да бъдат образувани по еволюционен път или дори да съществуват. И въпреки това съществуват. Всеки един съдържа от 20,000 до 1 милион звезди! Изчислено е, че само в нашата галактика, Млечния път, има около 200 от тези гигантски купове. Другите галактики съдържат също такъв брой от тях.

10 – В кълбовидните купове няма системи от две или повече звезди. Този факт е необясним според теориите за произхода на звездите.

11 – Кълбовидните купове са изключително стабилни, но те би трябвало да са най-нестабилните обекти във вселената. Звездите в кълбовидните купове би трябвало да се сблъскват една с друга. Организацията на звездите вътре в куповете е изумителна. Всяка несъзнателна сила способна да събере на едно място тези десетки хиляди звезди в кълбовиден куп би трябвало да ги направи да се сблъскат една с друга!

12 – Не може да се каже, че еволюционните сили постепенно са ги „изградили,” тъй като кълбовидните купове винаги съдържат минимален брой звезди, под който не съществуват кълбовидни купове.

13 – Кълбовидните купове обикалят самостоятелно и дори преминават през равнината на галактиката – без да се сблъскват с никоя звезда! Еволюцията не може да обясни това! Тези купове са фантастични кълба от звезди, пръснати над и под галактичните равнини на островните вселени.

14 – Елиптичните галактики са наистина огромни! Далеч по-големи от кълбовидните купове пръснати около островните вселени, елиптичните галактики са свръхгигантски купове от звезди. Няма абсолютно никакъв начин случайните еволюционни движения да могат да произведат елиптични галактики. Как биха могли всички тези звезди да се съберат в този куп, когато извън купа няма нищо в продължение на много светлинни години? Как е възможно всички те са да там, без да се блъскат една в друга или да се разлитат от купа? Те никога не биха могли да се съберат по произволна случайност. Мисли, читателю, мисли. Какво виждаме тук?

15 – Защо галактиките не са равномерно пръснати по цялата вселена вместо да бъдат събрани в свръхкупове? Дори свръхкуповете имат определен ред и подредба. Обикновено в центъра на всеки свръхкуп има една или два гигантски елиптични галактики.

16 – Звездите никога не се доближават на по-малко от определено разстояние една от друга (3.5 светлинни години). Тази високо организирана наредба не може никога да бъде създадена от еволюционни сили.

17 – Данните опровергават еволюционната теория за размера на звездите. Еволюционната теория е, че звездите постепенно стават по-големи докато станат червени гиганти; тогава се свиват в много малки звезди. Тази еволюция на звездите е начертана според теоретичната диаграма на Херцшпринг-Ръсел. Но наскоро беше открито, че между червените гиганти и белите джуджета, в които те предполагаемо еволюират, съществува физическа бариера. Трябвало да става „изхвърляне на маса” със свиването на звездата, но сега се знае, че това не става. Вместо това огромното гравитационно поле на звездата бързо поглъща отново всичко, което тя е изхвърлила.

18 – Първият закон на термодинамиката (законът за запазване на масата/енергията) твърди, че вселената и нашият свят са започнали в идеална съвършеност и качество. Той казва, че материята не може да се появи сама. Той забранява самозараждането на материята и живота.

19 – Вторият закон на термодинамиката (законът за ентропията) казва, че вселената е трябвало да бъде съвършена когато е започнала, иначе до днес тя би била напълно изчерпана. Той отхвърля възможността материята или животът да могат да еволюират в по-голяма сложност. *Алберт Айнщайн заявява, че от всички физически закони, двата закона на термодинамиката не могат никога да бъдат опровергани или заменени с нещо друго. (Виж глава 18, Природните закони, за още много относно това могъщо свидетелство против еволюционната теория.)

20 – Еволюцията на звездите е невъзможна за наблюдаване. Много еволюционисти признават, че не съществува никакво доказателство, че еволюцията се е случила някъде във вселената. В космоса днес звездите не еволюират, и в нашия свят животните и растенията не еволюират..."

Друго си е Холографският модел на вселената, ей, друго си е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите