Астрофизични наблюдения / Наука / Природни науки / Астрономия

Астрофизични наблюдения, свързани с потока на времето:

"...Някои от учените, запознали се подробно с разработките на Козирев, нямат нищо против да признаят, че тук действително става нещо знаменателно, но все още не се чувстват удобно с идеята, че ефектите всъщност са плод на потока на времето. Това ни отвежда до една от най-интересните области, проучени от Николай Козирев – астрономията. Козирев е убеден, че „звездите са машини”, които получават енергията си от времевия поток – и се сдобива с изключително убедителни доказателства в полза на това свое твърдение. Както пише Левич през 1996 година, по-голяма част от експериментите на Козирев в късните години от живота му са „посветени на директната регистрация на неелектромагнитни енергийни потоци от планетите, звездите, галактиките, звездните купове и мъглявините”.

Но какво по-точно означава това? Към средата на 50-те години на ХХ век Козирев създава специален вид телескоп, в чиято фокусна точка е разположен един от неговите детектори за регистриране потока на времето. Колкото и странно да звучи, той поставя метална плака пред телескопа си, като по този начин блокира цялата видима светлина и всички електромагнитни лъчения, но детекторът на времевия поток продължава да улавя достатъчно силен сигнал при насочването на телескопа към звезда или друг космически обект. Подобно нещо не би било възможно, освен ако уредът не засича енергия с неелектромагнитен характер и няма нищо общо с видимата светлина.

За достигането на светлината на звезда до нас обикновено са необходими милиони години, а междувременно истинското и местоположение може и да се е променило драстично. Поради тази причина, когато се вгледаме в небето над нас, всъщност виждаме миналото. Козирев обаче установява, че когато насочи телескопа си към истинското положение на звезда, което може да бъде изчислено чрез различни средства, сигналът става доста по-силен. Това подсказва, че вълните в рамките на Вселенското енергийно поле пътуват много, многократно по-бързо от скоростта на светлината – на практика моментално.

И ако това не е достатъчно объркващо, Козирев насочва телескопа си и към мястото, където звездата би трябвало да се озове в бъдещето, и установява, че получава енергийни сигнали и оттам! Да знам, звучи абсолютно налудничаво, но когато получим странни на вид данни, това не означава, че трябва веднага да ги изхвърлим в кошчето. Вместо това е добре да се опитаме да разберем какво, по дяволите, става тук и да ги обясним. Убеден съм вече схващате, че в светлината на новите открития на Козирев удобната старомодна концепция за линейния характер на времето вече не изглежда състоятелна – стига ученият да се окаже прав.

И наистина, оказва се, че най-мощната енергия от звезда или друг космически обект се излъчва от истинската им позиция, което съкрушава окончателно постулата на Айнщайн, че никое енергийно поле не може да пътува по-бързо от скоростта на светлината. Преминавайки към позицията на звездата в миналото, енергията й значително намалява, и намалява още повече, когато телескопът се премести към бъдещата й точка. Общата промяна на интензитета дава едни и същи отклонения в диаграмата и в двете посоки. Сякаш звездата се разстила във времето, подобно на вълна, така че можем да регистрираме местоположението й в миналото, настоящето и бъдещето едновременно, само като наблюдаваме Вселенското енергийно поле, а не електромагнитните вълни на светлината. Колкото по-близо сме до настоящата позиция на звездата, толкова по-големи количества енергия от Полето регистрираме..."