Чел съм го, защо да се изказвам иначе?
В него има ред неточности.
Като начало. Резултат, необясним в рамките на съществуваща теория, се обяснява минимум с разширение на тази теория с нов постулат. А резултатът на Майкелсън е бил такъв, иначе сега щяхме да сме го забравили - ти сам споменаваш, че резултатът не е бил очакван и е бил необясним за времето. Така че идеята на Айнщайн в случая не е нещо странно и извън реда на физиката.
Обяснението че светлината е частици не може да обясни резултатът на Майкелсън. Няма значение какво е светлината - галилеевите трансформации са валидни и за вълна, и за частица. В теоретическата обосновка на Майкелсън са залегнали именно Галилеевите трансформации. И това че резултатът е необясним хвърля сянка и върху тех. Но ако внимателно проследиш сметките на Майкелсън, ще видиш че те са приложими и за кратък светлинен импулс, стига към него да дефинираш 'фаза', или да използуваш характерните за импулса начало/край. Отделните фотони според Квантовата механика нямат фаза, там интерференчната картина която се мери се получава с натрупване на статистика, в крайна сметка тя се определя от времето за което фотоните ще извървят пътя, а времето е залегнало в основата на обосновката на Майкелсън. Така че няма значение вълна или частица се използува.
Галилеевите трансформации, приложени върху изстрелваната частица (или вълна) налагат зависимост на скоростта на тази частица от скоростта на източника в момента на излъчване. Това стои в основата на идеята на Майкелсън и Морли, да се измери точно тази скорост (по-точно разликата на две такива скорости в две различни инерциални системи, или на два различно движещи се източници). Резултатът обаче не е този който следва от Галилеевите трансформации.
За решаването на проблема още навремето са се очертали две възможни алтернативи, просто не е имало смелост да се тръгне по тях. Едва когато Айнщайн прави своят ход, се разработва и другата алтернатива. Тези главни алтернативи са:
1) Да се остави електромагнетизма като добре доказана теория, а да се промени класическата механика за ситуацията при високи скорости, където тя не е имала практическо доказателство;
2) Да се остави класическата механика както Нютон я е дал, а да се модифицира електромагнетизма така, че да се обясни експеримента на Майкелсън;
Първият път поема Айнщайн. Вторият се запълва с балистическата хипотеза на Ритц. В основата и е точно това - скоростта на излъчената светлина (вълна, фотони, без значение, аналогията която разглежда Ритц в началото е с куршуми) зависи от скоростта на източника в системата на наблюдателя. Но в уравненията на електродинамиката се въвеждат изменения, които да компенсират резултата на Майкелсън. Резултатът е бил повече от успешен, резултатите на тази теория в голяма степен съвпадат с Айнщайновите във втори порядък на точност по скоростта. Само дето се появяват сериозни проблеми в електродинамиката. И тази теория постепенно отмира.
Така че разглеждането на светлината като кванти в експеримента на Майкелсън дори принципно не се различава от разглеждането като вълна.
Новата физика така или иначе е щяла да се появи, няма защо да го обвиняваш Айнщайн за това. Така че такива съждения: "Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава" звучат твърде манипулативно.
Доколкото разбирам, ти си (може би неосъзнат) привърженик на балистичната хипотеза на Ритц. За твое съжаление, това също си е напълно нова физика - да промениш утвърдената електродинамика е революция, затова думите ти по-горе се връщат по твоята глава :)
За мен остава нещо неясно в постинга ти. Завършваш с коментар, как теорията на Айнщайн започва да получава експериментални доказателства. И продължаваш да говориш за някакво съмнение в основата на тази теория. Какво е това съмнение, сподели го с нас. Посочи фундаменталната грешка. Защото без да промениш половината известна тогава физика (механикатта или електродинамиката) няма начин да обясниш нищо нито от Майкелсън, нито от последващите експерименти. А по думите ти такава промяна е престъпление
Това което не ни убива, ни прави по-силни (Ницше)
|