като се замислих как може топлина , която всъщност е електромагнитна вълна в инфрачервеният диапазон , ( топлинното брауново движение на атоми и молекули , излъчва в инфрачервения диапазон на дължините на електромагнитните вълни ) да се превърне във видима с по къса дължина и по голяма честота , това би означавало че при определени условия по дългите трептения с по голям период , се трансформират , в по къси и с по малък период , тоест с по висока честота , за сметка на , броят трептения които се поместват в единица растояние. Вълните си увеличават честотата енергията , като накъсяват техните отрязъци . Все едно една разтегната пружина да я свиеш , за сметка на накъсяването на пружината намалява растоянието между навивките и , схващаш ли , ?при това скоростта на електромагнитната вълна се запазва , което означава че честотата и трябва да се покачи , и периодът и да намалее .

Не става въпрос за скъсяване дължините на вълни от инфрачервения диапазон.
Светодиодите излъчват светлина с точно определена дължина на вълната, червена, жълта, зелена, синя (белите са сини с поставен върху тях някакъв луминофор). Ако свържеш някой светодиод към източник на напрежение и започнеш от нула плавно да го увеличаваш, той не свети до достигането на едно точно определено напрежение в зависимост от цвета, най-ниско е за червените, а най-високо за сините, като си спомних това се сетих че е доста съмнително че топлинното трептене на атомите ще накара диода да свети, иска си нужната порция енергия за да излъчи фотон, възможно е топлинното трептене съвсем леко да подпомогне тока но чак 230% нереално е!
А пък и как са регистрирали толкова слаба светлина, сетих се че лентите за старите фотоапарати на колкото и тъмно място да ги съхраняваш след години се осветяват.