Аз един филм (от колибката) гледах по въпроса за жироскопите. Ще погледна как се казваше, за повече подробности...

...

Така, погледнах. Филмът се казва: The Fabric Of The Cosmos - Епизод 1

Ето цитат от субтитрите му:

Kъм края на 50-те години физикът Ленърд Шиф започнал да търси начин да провери идеите на Айнщайн за пространството доста по-близо до дома.

Шиф бил вдъхновен от нещо, което смятаме за детска играчка - жироскопа. Той смятал, че ако пространството наистина се изкривява като тъкан, той би могъл да го установи с помощта на жироскоп. Това била странна идея и той избрал странно място за споделянето й със света. Плувният басейн в Станфордския университет. Тук през 1959 г. Шиф се срещнал с двама свои колеги - Уилям Феърбанк и Боб Канон. Бил развълнуван от една обява за високотехнологичен жироскоп. Макар да изглеждал различно, той работел като детска играчка. Именно там тримата решили да изпратят устройство като това в орбита около Земята. Нормално оста на жироскопа сочи във фиксирана посока.

Но ако Земята действително увлича пространството, оста на жироскопа ще бъде увлечена с него, отклонявайки посоката му по начин, който може да се измери.

Това бил гениално прост план. Имало само един проблем. Според теорията на Айнщайн въртенето на Земята изкривява пространството съвсем малко. Толкова малко, все едно да опитвате да измерите височината на стотинка от разстояние 100 километра.

Две години екипът работил над задачата как да се направи такова точно измерване. Накрая разработили план да прикрепят четири свободно реещи се жироскопа към телескоп, насочен към далечна звезда. С изкривяването на пространството след време жироскопите вече нямало да сочат към звездата, тъй като ще бъдат увлечени от увиването на пространството.

През 1962 г. те кандидатствали за отпускане на средства от НАСА. Поискали около един милион долара за това, което щяло да бъде наречено Гравитационна сонда Б. Екипът очаквал проектът да отнеме около три години. Но това било леко птимистично. С непрестанно нарастващ екип, Гравитационна сонда Б станал един от най-дългите експерименти в историята.

Десетилетия били прекарани в опит за осъществяване на първоначалния замисъл, който бил изпращане на телескоп в космоса и създаването на жироскопи, които да са едни от най-гладките предмети, създавани някога.

Технологията е направо плашеща. Беше като моркова пред магарето. Все бяхме на 5-10 години от осъществяването й. И това продължи около 35 години.

След като отнел над 40 години и 750 милиона долара, проектът девет пъти бил на косъм да бъде отменен от НАСА. Най-сетне през април 2004 г. екипът се събрал, за да наблюдава изстрелването. От тримата, които седели край басейна през 1959 г., само един доживял да го види.

И ето че бяхме там и гледахме. Това е изключително паметен момент в живота. Наистина вълнуващо преживяване. Всичко беше безупречно. От десет хиляди неща нищо не се обърка.

Над година Гравитационна сонда Б обикаляше около Земята, нервно следена от екипа в опита му да провери дали Земята изкривява околното пространство. Най-после започнаха да пристигат данни и имаше един проблем. Жироскопите бяха подложени на неочаквано леко олюляване и коригирането на данните щеше да струва милиони. Средствата бяха на изчерпване и изглеждаше, че почти половинвековен труд.

Почти в последния момент се появиха два източника на допълнителни средства. Синът на първоначалния лидер на екипа Уилям Феърбанк направи частно дарение и Търки Алсад, член на саудитската кралска фамилия, завършил аеронавтика в Станфорд, уреди отпускането на голяма сума. През следващите две години проблемът с данните беше решен, разкривайки, че осите на жироскопите са се отклонили почти точно според предвижданията на Айнщайн. За първи път можахме да наблюдаваме ефекта на Айнщайн с просто око.

Този експеримент засега осигурява най-прякото доказателство, че пространството е нещо реално, физическа същност, подобна на тъкан. Та нали ако пространството беше нищо, нямаше да има какво да се изкривява.

Редактирано от Aтилea на 12.01.12 17:04.