|
|
| Тема |
 Два въпроса за орбитата на Земята |
|
| Автор |
Флинcи (новак) |
|
| Публикувано | 01.07.11 21:34 |
|
|
|
Слънцето е в единия от двата полюса на елипсата на земната орбита, затова в деня на зимното слънцестоене тя е по-близо до Слънцето, отколкото в деня на лятното. Но орбитата й е почти кръг, затова това не се усеща много. Все пак казват, че зимата в северното полукълбо е малко по-топла отколкото зимата в южното (след 6 месеца), защото в първия случай Земята е малко по-близо до Слънцето. Нека е така.
Но би трябвало Земята да е най-близо до Слънцето на 22 декември, а най-далече – на 22 юни. Но в справочниците пише, че е най-близо до Слънцето на 4 януари, а най-далече – на 4 юли. Най-късият ден обаче е 22 декември, а най-дългият – 22 юни. Защо е така? Защо на 4 януари и 4 юли? Какво е обяснението?
Имам и друг въпрос. По отношение на Слънцето няма никаква разлика между сезоните пролет и лято от една страна, и есен и зима от друга. От тази гледна точка при нас в северното полукълбо най-топло би трябвало да бъде на 21 юни, а най-студено – на 22 декември. Например на 22 юни денят е най-голям и започва да намалява, а става все по-топло? На 22 декември денят започва да расте, а зимата едва тогава се развихря. Май единственото обяснение в инерцията на температурните промени?
| |
| |
| 
|
|
