|
Напоследък се появяват съобщения, че почти всеки ден се откриват нови планети. Как по дяволите става това? Дори по някои филми или сайтове съм виждал и „снимки” на открити планети, което е абсолютен нонсенс.
Планетите са много малки, иначе нямаше да бъдат планети, щяха да се превърнат в звезди. Да видим през телескопите една планета с големината на Юпитер, даже ако тя е в системата на най-близката до нас звезда, е толкова невъзможно, колкото и да видим с просто око главичката на топлийка от 25 километра разстояние.
В системите на двойните звезди по нищожните колебания в движението на голямата звезда астрономите понякога могат да определят масата на малката (макар и невидима – така например е открит Сириус В). Малка, но е с голяма маса, звезда е, дори и да е бяло или черно джудже. Това може да се отнесе и към планетите. Ще дам пример със Земята. Ако допуснем, че Луната е невидима и наблюдаваме движенията на Земята да речем от Сатурн (примерно на един милиард и отгоре километра от нас), астрономите могат по поклащането на Земята по орбитата й абсолютно точно да определят големината на невидимата Луна, да пресметнат точно разстоянието, на което тя се намира от Земята и да начертаят орбитата й. Но ако е далеч в Космоса това е невъзможно.
Изглежда абсолютно невъзможно да открием наличието на планети около друга звезда по смущенията в движението й, причинени от тях. Разстоянието е невъобразимо голямо, планетите – много малки, а ако са повече от една (Слънцето например има 9 планети) те ще се въртят по различни орбити и дори да оказват някакво влияние на поведението на звездата, всяка ще я ‘тегли’ с по малко в различни посоки. Но дори и да открием колебания в движението на една звезда ние не можем да сме сигурни, че то се дължи именно на някоя голяма планета. То може да е предизвикано от двойник на звездата – някое бяло или черно джудже (след като изстинат белите джуджета стават черни).
А каква е вероятността да открием наличието на планета ако тя в даден момент при въртенето си мине пред диска на звездата и го затъмни? Известният астроном Ото Струве разглежда вероятността чуждоземец да открие наличието на гиганта Юпитер от разстояние 30 светлинни години по следния начин. Първо, този извънземен трябва да се намира в плоскостта на орбитата на Юпитер, иначе планетата никога няма да мине пред Слънцето и да го затъмни. Ако е застанал на подходящата позиция обаче, веднъж на всеки 11 земни години Юпитер ще мине по слънчевия диск. Яркостта на Слънцето (а то е само една точка) ще намалее с 0.01 звездна величина. Дори това ‘затъмнение’ да може да се измери, то е толкова незначително, че спокойно може да се дължи на други причини, например на облаци космичен прах. А и извънземният астроном няма да знае, че след 11 земни години за кратко може да наблюдава това явление отново, едва ли ще му хрумне да повтори наблюдението си пак в точното време (той нищо няма да знае за поведението на Юпитер). А ако направлението наблюдател-Слънце се измести само с няколко ъглови минути от плоскостта на орбитата на Юпитер затъмнение никога няма да може да се наблюдава.
Т.е. с помощта на телескопите е невъзможно откриването на планети даже около най-близките до нас звезди. Разбира се, това не значи, че планетни системи няма. Логически, би трябвало да има.
|
Как откриват планети в Космоса?
