|
|
| Тема |
 Парадокс на Олберс... |
|
| Автор |
Military_MinD (Bl0w_Ya_MinD) |
|
| Публикувано | 26.01.11 21:39 |
|
|
|
Имаме наблюдател разположен в коя да е точка.Да речем ,че вселената е безкрайна.Има ли такова нещо като парадокс на Олберс за безкрайна вселена?
Пространството около наблюдателя го разделяме на сферични участъци за да ни е по-лесно да направим някаква оценка.Уастъците са с равна дебелина, тоест интервалите(определящи тези сферични участъци) на лъчът r[0,безкрайност) са равни по дължина (r0,r1)=(r1,r2)=(r2,r3)=(r[n],r[n+1]).
И така разделяме пространството около наблюдателя на достатъчно големи сферични участъци (за които се предполага, че са изотропни).Взимаме интензитета на лъчението с дадена дължина.Интензитетът на първият сферичен участък приемаме за единица(за да се опростят сметките).Така!
Ако пренебрегнем поглъщането, разсейването, отразяването и т.н. на средата то би трябвало от всеки един от останалите сферични участъци да пада интензитет 1-ца върху наблюдателя(така е и според наш гери).Само че е добре известно, че космическата среда не е абсолютно прозрачна...Ако вземем един коефициент к (0<к<1) и го сложим като коефициент на средата(зависещ от свойствата изброени по-горе), то всеки сферичен участък, ще редуцира интензитета идващ от всеки външен участък с к.И така ще получим един ред 1 + 1.к + 1.к.к + 1.к.к.к +.... + 1.nk
Получаваме геометрична прогресия и в учебниците пише, че тя е сходяща с граница 1/1 - к .........
Така за различните дължини на вълната ще имаме различно k но за всички тях съответните редове ще са сходящи....
И така няма никакъв парадокс!
Редактирано от Military_MinD на 26.01.11 21:50.
| |
| |
| 
|
|
