Не знам от къде извади този извод за Нибиру. Тя трябваше да премине 1999 г., но събитията се отложиха и изкуствено я задържат. Няма вариант да не се усети. Тя ще се вижда като малка луна, около 1/3 от диаметъра на Луната.
Аз смятах преди в два варианта, но сега съм убеден, че Нибиру обикаля около двете слънца.
Ако Нибиру се движеше сама, без управление, тя би се сблъскала със Слънцето. Има висши същества, които я направляват. Тя трябва да премине през точно ограничен коридор, за да не се сблъска със Слънцето или да не напусне Слънчевата система. Времето, през което трябва да премине е съобразено с десетки и може би стотици фактори, като положението на Луната, на Юпитер, Сатурн и Марс, в кой час на денонощието. Всичко това не може да стане случйно. Защото е планирано кой участък от Земята трябва да се потопи в океана и кой да се издигне, къде трябва да е Луната, за да завърти земната черупка точно на 45 градуса и т.н. Тези висши ангелски същества, които управляват Слънчевата система, владеят по-добре от нас висша математика, могат да спират и ускоряват Нибиру или коя да е планета, могат да прекарат Нибиру от страната на Юпитер или от страната на Сатурн, които сега са в противостояние.
Плътността на етера не е еднаква навсякъде. Колкото едно тяло е по-масивно, толкова по-висока плътност има около него. Освен това в космоса има движение на етрни частици във всички посоки. Около едно масивно тяло има падащи и отразени частици и съответно по-висока плътност на частици. Например Земята плува в океан от електрони. Обаче, аз смятам, че извън Слънчевата система няма свободни електрони. Плътността на фотоните също е различна в Слънчевата система и извън нея. Затова и скоростта на светлината не е постоянна величина.
За масата на Слънцето зная, че е 1300 000 пъти по-голяма от земната. Ако масата на Земята е вярна, то масата на Слънцето трябва да е 7.8.1030 кг. За масата на Немезида не се знае нищо. Можем да предполагаме, че е в диапазона между 100 и 1000 слънчеви маси.
Много процеси в природата, които наричаме естествени, се управляват от някакъв разум. Въпросът ти е интересен. Ако Нибиру не се насочваше в строго определен коридор, при тази изтеглена орбита тя би напуснала може би орбитата си около Немезида, ако Слънцето не я връщаше обратно. Няма случайни неща в живота и в космоса.
Фигурата, която показва как Земята се облива с поток от слънчеви частици. Има форма на комета.
Аз пусках преди схеми на принудително магнитно поле и на собствено магнитно поле. При принудителното м. поле потокът облива Земята, както стана въпрос по-горе отвън. примерно на сто километра височина, после се получава обратно течение отвътре, плътно до земята. Тук имаме въртене на потока о север към юг и обратно от юг към север.
На земната повърхност потока е еднопосочен и може да се регистрира с компас, движи и океанското течение Гълфстрийм.
При собственото магнитно поле на едно и също място имаме падащ и отразен поток, които са с еднаква интензивност. Затова компасът не реагира, техните налягания са равни. Разликата между падащ и отразен поток е в направление движението на частиците. При падащия поток частиците идват от всички страни равномерно. При отразения поток частиците се насочват в резултат от въртенето, в екваториалната област. И всъщност магнитното поле представлява неравномено отражение на равномерно падащ поток.