Начертай си едно централно тяло и постави два сателита около него. Когато двата сателита са в съвпад, центърът на тежестта е най-силно изместен от центъра на голямото тяло. Когато двата сателита са противоположни един срещу друг, разстоянието от центъра на голямото тяло и общият цетър на тежестта е най-малко, а ако двете тела са с еднаква маса, ще съвпадне с центъра на голямото тяло. Освен тези две крайни възможности съществуват безброй средни положения. Така че общият център на тежестта се мени непрекъснато и това няма как да се отрази във формулата на Нютон.

Центробежната сила е магнитно поле при космическите тела. В примера, който даваш, центробежната сила се образува от няколко фактора:
1/ Сцеплението (триенето) на топчето с диска поради теглото му, се стреми да го задвижи и изхвърли по допирателната на радиуса.
2/ Съпротивление на въздуха, което създава понижено налягане от външната страна на топчето, поради по-високата скорост на въздуха край външната част на топчето, отколкото от вътрешната част.
3/ Съпротивление на етера, което е слабо и може да се пренебрегне.
Но при всички случаи трябва да знаеш, че центробежната сила е реална външна сила, а не вътрешна фиктивна сила.