По-горе писах, че слънчевата гравитация е двукомпонентна. Освен скоростта на разпространение, разликата е в проникващата способност на частиците. Така електроните се отразяват механично от повърхността на Земята и достигат дълбочина до около 4 километра. Това означава, че на по-голяма дълбочина не действува този вид гравитация. Обаче действуват други видове частици. Слънчевите частици достигат стотици километри дълбочина, докат се отразят напълно. А тези, които се движат със светлинна скорост, достигат до земното ядро. Затова Луната предизвиква приливи на Земята - поради почти повърхностно отражение, а Слънцето не създава водни приливи.
Електромагнитните вълни от Слънцето със светлинна скорост свързват гравитационно земното ядро със Слънцето, а бавната компонента свързва земната черупка със Слънцето. Земното ядро фосфоресцира и свети като малко слънце. В земната кухина е винаги светло и се поддържа постоянна температура около 20 градуса С. На двата полюса има отвори. На северния полюс океанът се накланя навътре постепенно. От вътрешната страна също има океани и континенти с изобилен живот и други цивилизации. Светлината на вътрешното слъце се наблюдава като светъл кръг - северно сияние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите