Така е, старата физика трябва да си ходи. Не съм писал. че масата на Земята е по-малка. Тя е единствено правилно изчислена. А потърси информация и ще видиш, че първите космически апарати не са могли да улучат Луната, защо ли?
Ще ти дам таблица на масите плътностт на планетите, макар че се смятат лесно. Коефициентът Р е равен на 0,98, но може да се приеме за 1.
Радиусите на планетите и разстоянията до Слънцето не се променят и може да се видят във всеки учебник или справочник.
Маса Плътност
Меркурий - 0,338,10Е24 кг 5560 кг/м3
Венера 3,89.10Е24 кг 4190 кг/м3
Земя 5,97.10Е24 кг 5500 кг/м3
Юпитер 3896.10Е24 кг 2550 кг/м3
Сатурн 5090.10Е24 кг 5530 кг/м3
Уран 1930.10Е24 кг 25630 кг/м3
Нептун 2814.10Е24 кг 115200 кг/м3
Плутон 8,75.10Е24 кг 1070000 кг/м3
Формулата m=r2R може да се изведе лесно, като се приравни центробежната сила F=mV2 / R = пr2 * N, където пr2 е сечение на планетата, а N е етерно налягане на магнитното поле. Силата на привличане (центростремителна сила) е равна на силата на отблъскване (центробежна сила). Освен това трябва да се има в предвид, че налягането на магнитното поле намалява обратно пропорционално на разстоянието в равнината на слънчевия екватор, докато силата на привличане намалява с квадрата на разстоянието. Отблъскващото магнитно поле може да се наблюдава като спирала в поглед отстрани на галактиките или в пръстените на Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун. Тази спирала ускорява или забавя планетите, когато движението става по елипса.
Скоростта на електроните, които създават земното магнитно поле е около 7,9 км/сек - първа космическа скорост на Земята. Налягането на земното магнитно поле е 580 пъти по-слабо от силата на привличане върху екватора. Тъй като магнитното поле намалява с разстоянието по-бавно от силата на гравитация, на 384400 км от Земята двете сили се изравняват върху Луната.
|