Аз всъщност друго не мога да разбера... Нали като наблюдаваме най отдалечените галактики, които са с най голямо червено отместване ние ги виждаме същевременно в най ранната им възраст, тост ако наблюдаваме някоя свръхотдалечена галактика на 12 милиарда св. г-ни от нас, то де факто ние я виждаме такава каквато е била преди тези 12 милиарда години, нали?! -Но от друга страна тогава вселената е била много по-малка /само на 2млрд св.г./ и съответно ние пък сме били много по-близо до нея! Абе обяснете ми този парадокс? Ако разбирате какво искам да кажа...Мисълта ми е, че по моята логика ние я виждаме там където е била преди 12млрд.св.г. а възрастта на Вселената е 13,7млрд.св.г. Тоест не я ли виждаме на разстоянието на което е била от нас тогава и то не може да е повече от 1.7 млрд.св.г.

Отговорът е в крайната скорост на движение на фотона. В твоя пример фотонът тръгва когато разстоянието до нас (или там където ще бъдем) е 1.7 млрд св.г. През следващите 12 млрд години нашата галактика се отдалечава, фотонът я гони и в един момент ни достига. Всички останали разсъждения и аналогията със земята са верни.

Не е ли странно. При раждането си въпросният фотон е заварил една проста Вселена състояща се само от водород и хелий и не е имало дори намек, че един ден - 12 млрд години по късно - ще завърши живота си в ретината на интелигентно същество, за чието съществуване в момента на раждане на фотона във Вселената не е имало дори материала необходим за осигуряване на необходимите условия.

Редактирано от lbh на 03.03.10 13:05.