Явно различно разбираме с теб едни и същи неща.
Различни са ни представите.

Под безкрайна затворена повърхност аз разбирам например повърхността на сфера.
Под безкрайна отворена повърхност аз разбирам например повърхността на една равнинна плоскост.

Или както казах и преди за мен отворената безкрайност е такава, че няма начало и край, а при затворената (квази или псевдо) безкрайност всяка точка може да бъде едновременно начало и край.

Ние сме свикнали да си представяме нещата от гледна точка на познанията ни за това, което ни обкръжава - околния свят.
На пръв поглед изглежда логично отворената система да обменя енергия с друга система, което автоматично я прави ограничена (крайна).
От друга страна, ако една система е безкрайна и затворена, тази затвореност предполага, че е част от нещо по-голямо, т.е. че е вместена.
Да не говорим и за факта, че Вселената, за която става все пак въпрос е жива и постоянно пулсира, т.е. си променя размерите.

И какво излиза от това, което пишеш, че истинската безкрайност (отворената) не е безкрайност в действителност, а псевдо безкрайността (затворената) тя е истинската безкрайност - в която можеш да се движиш все в една и съща посока и накрая пак да стигаш там от където си тръгнал.
Това противоречи на определението за безкрайност.

Според мен може би е правилно да се каже така:
Вселената е Безкрайна и отворена във всички измерения и не кореспондира с нищо друго, т.е. тя е единствена и всеобхватна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите