|
моля за мнение по проекта.
по данни от THE DARIAN SYSTEM
Copyright © 1986-2005 by Thomas Gangale
извадки:
VERNAL EQUINOXES OF MARS (пролетно равноденствие за северното марсианско полукълбо)
2000 May 31 18:33
2002 April 18 17:41
2004 March 05 16:27
2006 January 21 16:24
2007 December 09 16:13
2009 October 26 15:14
SUMMER SOLSTICES OF MARS
2000 December 16 09:01
2002 November 03 08:35
2004 September 20 07:20
2006 August 08 06:20
2008 June 25 05:39
2010 May 13 04:53
AUTUMNAL EQUINOXES OF MARS
2001 June 17 19:39
2003 May 05 20:32
2005 March 22 20:00
2007 February 07 18:34
2008 December 25 18:00
2010 November 12 17:18
WINTER SOLSTICES OF MARS
2001 November 11 11:11
2003 September 29 11:18
2005 August 16 11:55
2007 July 04 10:59
2009 May 21 09:44
2011 April 08 09:40
по данни от Уикипедия и астрономически справочници:
1 земно слънчево денонощие = 24 часа 00 минути 00 секунди;
1 марсианско слънчево денонощие = 24 часа 39 минути 35,244 секунди (или 88775,244 секунди);
прието е марсианското денонощие да се нарича СОЛ (SOL).
1 земна слънчева година = 365,24219 земни слънчеви денонощия;
1 марсианска слънчева година = 668,5921 сола;
прието е марсианската година да се нарича ОРБИТАЛ (ORB).
Поради особеностите на марсианската орбита около Слънцето, сезоните на Марс продължават различен брой собствени денонощия. За северното полукълбо те са както следва:
Пролет (Spring) = 193,30 сола
Лято (Summer) = 178,64 сола
Есен (Autumn) = 142,70 сола
Зима (Winter) = 153,95 сола.
---------------------------------
нови названия, които въвеждам за нуждите на Календара:
Северно пролетно равноденствие (VERNAL EQUINOX) --- става: Първо равноденствие (1st Equinox);
Северна пролет (Northen spring) --- става: Алфа-сезон (Alpha season);
Северно лятно слънцестоене (SUMMER SOLSTICE) --- става: Първо слънцестоене (1st Solstice);
Северно лято (Northen summer) --- става: Бета-сезон (Beta-season);
Северно есенно равноденствие (AUTUMNAL EQUINOX) --- става: Второ равноденствие (2nd Equinox);
Северна есен (Northen autumn) --- става: Гама-сезон (Gamma-season);
Северно зимно слънцестоене (WINTER SOLSTICE) --- става: Второ слънцестоене (2nd Solstice);
Северна зима (Northen winter) --- става: Делта-сезон (Delta-season).
---------------------------------
Марсиански календар (Martian calendar):
Пет орбитала образуват ОРБИЦИКЪЛ, в който първият, третият и петият съдържат 669 сола, а вторият и четвъртият - 668 сола ("куц" Орбитал).
Орбиталът започва от датата Първо равноденствие;
следва Мъждукащ ден (Blinksol), който липсва в "куците" орбитали;
настъпва Алфа-сезон - от Сол 1 Алфа до Сол 192 Алфа;
следва Първо слънцестоене;
продължава Сол 1 Бета - и така до Сол 178 Бета;
следва Второ равноденствие;
настъпва Гама-сезон - от Сол 1 Гама до Сол 141 Гама;
следва Второ слънцестоене;
продължава Сол 1 Делта - и така до Сол 153 Делта, с който завършва марсианската календарна година.
Забележка: денят Сол 1 Гама е по-къс от останалите с около 163 секунди - на тази дата се извършва корекция на часовниците, като точната величина на поправката се определя от астрономически наблюдения, така че да се нулира натрупаната грешка от пренебрегването на частите от секундата през всяко денонощие от орбитала.
Часовник (Martian clock)
За нуждите на Часовника се приема, че денонощието на Марс трае точно 88775 секунди, като остатъкът от 0,244 секунди остава да се натрупва и се коригира веднъж на всеки орбитал през сола, който нарекох Хронометрик и който се пада на Първи Гама.
Така марсианският сол се дели на 5 хроносектора (или просто "сектора"), които служат за груба ориентация в понятия като "сутрин", "предпладне", "пладне", "вечер" и "нощ". Основното делене на сола е на 335 времеви единици, които наричам QQ (буквално: "четири и четвърт"), състоящи се от по 265 секунди (4 минути 25 секунди). Макар 25 секунди да не представляват реално четвърт минута, числото 25 все пак се асоциира с четвърт поради логиката на десетичната система. От своя страна, би било неофициално допустимо всяко Кю-Кю да се подразделя на Петини от 55 секунди, които са близки до продължителността на познатата земна минута, но това не е задължително.
Повтарям, хроносекторите и петините играят помощна роля, доколкото основното делене на марсианското денонощие е:
1 сол = 335 qq;
1 qq = 265 секунди;
1 сектор = 67 qq (почти 4 часа 56 минути в земни единици); 5 сектора = 1 сол.
Летоброене:
струва ми се уместно марсианското летоброене да започва от 1971 година, както предложи руският учен Николай Санко, тъй като през същата година на 2 декември се осъществява първото успешно кацане на Червената планета - това е съветският космически апарат "Марс-3". Независимо кой как се отнася към някогашния СССР, мисията е факт и постижение, което заслужава признание.
Във връзка с това, и предвид таблицата на равноденствията и слънцестоянията, пресметнах вече съвсем точно (само с две денонощия и половина грешка спрямо предварителните ми изчисления), че днешната дата (18 май 2008), например, в марсиански формат звучи като "157-ми Алфа от 20-ти орбитал".
ОБОСНОВКИ
Марс няма толкова голяма луна, която да влияе върху планетата така, както земната, нито да задава цикъл, сходен с месечния. Следователно, няма основание за изкуствени единици като месеци. Предложеният часовник прекрасно описва движението на Фобос (около 1,55 хроносектора за обиколка) и на Деймос (412 qq). В същото време смяната на сезоните и съпроводените с това атмосферни процеси (особено пясъчните бури), налагат на колонистите да държат сметка на това кога настъпват годишните времена.
Натъкнах се на аргументи, че отказът от привичните месеци, седмици, часове и минути щяло да предизвика неудобства. Такъв аргумент е несъстоятелен и оборването му се съдържа в самия него - в думичката "привични", тоест плод на навика. Ако навиците не се променяха, хората не биха отбелязали никакво развитие. Ако предразсъдъчната вярност към земните единици за отчитане на времето не се промени дори когато това се налага, тогава значи, че човекът наистина няма какво да прави на други планети, щом е неспособен да проумее, че това са ИНАКВИ светове, а не копии на Земята.
Има също така мнения, че календар без месеци и седмици би бил неприемлив за религиозни хора. Евреите трябвало да почитат съботата, християните - неделята, мохамеданите - петъка. Освен това, задължителнобило да се отчитат данъчни и финансови периоди, работно време и други подобни.
На това ще отговоря така: първо, още никой не знае какъв ще е най-удобният работен ритъм за марсианските колонисти, които колонисти надали ще намират за удобно да се съобразяват със земни условности, освен ако не им тежи да ги спазват. Колкото до "важния" проблем за определяне на Коледа и други верски празници, то те нямат отношение към Марс, а към Земята, следователно земните вероизповедания ще имат грижата да пращат радиосъобщения към свои евентуални последователи на Марс кога е празник по смисъла на религията им.
Впрочем, пак напомням, че пренасянето на земни схеми и навици в различна извънземна обстановка може да бъде крайно несполучливо като практика.
Затова Календарът и Часовникът трябва да се съобразяват с местните условия, да бъдат достатъчно абстрактни, да не дискриминират никого според това в кое полукълбо ще живее, и да дават свобода в избора на неофициални деления и названия, удобни за самите ползватели и проверени на практика.
--------------------------------------
ДОПЪЛНЕНИЯ
1) за по-адекватно оразмеряване на отделни ареографски формации (кратери, планини, каньони и др.) спрямо мащаба на планетата, никак не би било излишно въвеждане на Марсианска миля (АРЕС), която да се използва успоредно с километъра.
1 арес = 2,1339 км; 10000 ареса е дължината на марсианския екватор.
2) поради отпадането на единицата "час", необходимо е въвеждане на единица за скорост - Марсиански възел (арес / QQ);
1 арес/qq = 1 улф = 8,05 м/с или 28,99 км/ч.
Удобството на Улфа (вълкът е животно, посветено на Марс-Арес) се състои в това, че измерва широк диапазон скорости, без промяна в дименсиите - от бързината на пешеходец (0,1725 улфа – 5 км/ч), през скоростта на марсоход (1-2 улфа), до първата космическа скорост за Марс (440 улфа).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въвеждането на нови мерни единици за Марс не е самоцелно занимание, то е продиктувано от осъзнаването, че не всеки свят е Земята, че съобразяването с местните условия в крайна сметка е разумно поведение и достоен начин на мислене. Надявам се, че новата “неземна” метрология косвено би повлияла и върху самата човешка психика. Може би така ще намалее присъщата на хората липса на смирение пред всемира, а този вид смирение дава повече гаранция срещу допускане на непоправими грешки.
В края на краищата метриката в един различен свят трябва да представлява стройна и непротиворечива система – инструмент за познание, проверка и коригиране на наученото и регистрираното. И допълнително да играе ролята на генератор на повече търпимост към различното. Защото без такава толерантност човекът надали ще еволюира към по-добро, а определено рискува да промени други среди към по-лошо.
|
Марсиански календар
