Безкрйността е чудно нещо.
Който си обясни безкрайността, ще си обясни и смисъла на живота.
Материалната Вселена се приема като една безкрайна система, която според едни е затворена, а според други отворена.
Затворената система може да се онагледи като се даде пример с една безкрайна затворена двумерна система - като повърхността на една сфера.
Например повърхността на сфера представлява една двумерна безкрайна затворена повърхнина. Тръгваш от една точка в права линия и можеш да се движиш безкрайно дълго като повърхнината няма да свърши, макар и да се връщаш периодически в стартовата точка.
По аналогичен начин се обяснява и тримерното безкрайно затворено пространство.
Що се отнася до отворената система, тук нещата са сложни.
Тук наистина пространството няма начало и край. И не само пространството, а и световете.
Например макро и микро света (Макро и микро космоса). Т.е. всеки макрокосмос съдържа (състои се) в себе си множество микрокосмоси. Всеки микрокосмос съдържа в себе си (състои се) множество микро-микрокосмоси и т.н., а множество макрокосмоси образуват един макро-макрокосмос и т.н.
На мен лично ми допада теорията за безкрайната отворена система.
Тук нещата се оказват достатъчно недетерминирани, както се оказва и в действителност.
За категорията време не говорим. С времето нещата стоят различно.
Никога не казвай никога!
Редактирано от paparosko на 31.01.08 22:22.
Re: и все пак къде е края на вселената [re: dandan]
