Ей ама да знаете трудно ми е на кирилица! само не ме карайте да деля абзаците :). Азимов наистина си е фантаст. Освен това до смъртта си тои беше и вицепрезидент на МЕНСА, организацията на умниците. Но освен това се е интересувал и от чиста наука, а тая книга си е направо научна. Но трудно ще я намериш честно да ти кажа. Сега за белите дупки. Първо нека поясня, че през белите дупки черните отново не губят никаква маса. Това е така, защото материята излизаща от белите дупки пак никога не е попадала в черна такава. Освен това много малка част от материята падаща в черна дупка има невероятния шанс да излезе през бяла. Та значи има една характеристика на въртящите се обекти - ъглов момент. тя е подобна на характеристиката импулс при праволинейно движещите се обекти. Ъгловия момент на едно вуртящо се тяло е равен на масата му по ъгловата му скорост (която от своя страна е нещо като скороста при праволинеините). значи колкото по-голяма е ъгловата скорост (скороста на въртене) на един обект и колкото по-голяма е масата му, толкова по-голям ще е и ъгловият му момент. Още нещо, когато става въпрос за космически тела (пък и не само тогава, но тогава просто е по-лесно забележимо) ъгловият им момент мойе да се предава от едно тяло на друго. това става само при много специални условия, а именно само ако едното от двете е в много особенна орбита около другото. Каква точно - това вече не мога да ти кажа, но знам че много рядко се случва. Така, освен това ако едно тяло се свива и ако от предварително то се е въртяло, при свиването ъгловият му момент расте. Все едно ако се завъртиш на един въртящ се стол отначало с разперени ръце, а след това ги прибереш към тялото си, скороста ти на въртене ще нарастне. Черните дупки имат меко казано огромен ъглов момент, които се дължи на неимоверно малките им размери и голямата им маса. те са били някога цели звезди, широки милиони километри и въртящи се, а са се свили до точка. Сама можеш да се сетиш че ъгловият им момент ще е неограничен. Сега, ако си помислим че някаква малка частица, например едно неутрино, пада към черна дупка именно по онази необичаина траектория за която говорех, тогава хипотетично е възможно, почти допираики се до хоризонта на събитията, неутриното да "открадне" някаква (естествено много малка) част от ъгловия момент на дупката. И тогава би се случило нещо невъобразимо. Само си помисли каква е разликата в масите на неутрино и черна дупка! (не случаино избрах именно неутрино, защото някоя по-голяма частица би била още предварително разкъсана от така наречените приливни ефекти на дупката) По принцип би трябвало откраднатият ъглов момент да се изрази в линеина скорост (тоест нормална) за неутриното. тоест би трябвало то да се излъчи на някъде. но понеже колкото и да е малък откраднатия момент все пак си е бил на черна дупка, то тогава натоварването ще дойде в повечко за неутриното. То ще напусне мигом пределите на нашата Вселена и за неопределено време ще образува своя малка вселенка, която ще се състои само от него. До колкото казват (може би поради принципа за запазване на материята) неутриното може отново да се присъедини кум нашата Вселена. Може би на съвсем различно място в пространството (може би на милиард светлинни години от първоначалната черна дупка). Мястото, където се появи неутриното се нарича бяла дупка - нещо от където всичко може да излезе, но нищо не може да влезе. Фактически бялата дупка съществува само за един кратък момент докато излиза неутриното. Та това е концепцията за белите дупки. А за онези фантастични пътувания през черни до бели дупки и дума не може да става. Както вече споменах всеки по-едър обект би бил напълно разчленен при приближаването си до черна дупка. Ако някой не е чувал досега за приливните ефекти да се обади, ще се опитам да му обясня по-подробно. На края искам да спомена че аз не съм фен на белите дупки, според мен няма такива реално съществуващи. За това имам някои лични съображения за които не искам да споменавам. Ами туи е за сега от мен, ако има вупроси и възражения казваите. Доскоро (или пук до дулго, ако така се случи :))