Аз като няма какво да правя се връщам към един стар навик от времето на моя любим вожд и ръководител – Бай Тошо, а именно – да цъкам из каналите на телевизиите. Цъках, цъках и знаете ли какво забелязах? Абе, къде е оня канал дето се казваше “Ефир 2” – нали имаше “Канал 1” и “Ефир 2”? Канала май си го има, но ефира – никакъв. Даже помня, че водещи бяха един Асан Агов, дето после се записа в партията на един мургавел, за да краднат заедно, и още една туркиня, но не и помня името. Аз не го гледам често тоя “Ефир”, та нищо чудно да го няма и от повече от месец – странна работа!
“Ефир” е русизъм и значи “етер”. “Етер” пък значи “пространство”. Впрочем не значи “пространство”. Нищо не значи. Просто такова нещо няма, макар че името съществува. Така е, хората често кръщават неща, дето реално не съществуват.
Попаднах и на Азис. Не, не на астероида Азис, а на истинския Азис. Защо не попаднах на астероида Азис – виж по-горе. Азис сега води шоу и се казва Василка. Василка е чудно българско име и не виждам защо мангалите толкова си падат по него. Впрочем май е гръцко и значи нещо като “цар”. “Цар” ако е “Васил”, а ако е Василка – трябва да е “царка”. Не, не “царица”, защото “Василиса” е “царица”, а именно “царка”. Е, не сме се престарали с побългаряването, но все пак името е хубаво. Аз предлагам в такъв случай българските астрономи в спешен порядък да открият астероид и да го кръстят “Василка”. Името заслужава, първо защото има такава фирма, дето чисти с “рейнбоу”, но не ме питайте какво е “рейнбоу”, защото не знам. Второ – така едно време се казваше град Мичурин – Василико, което ще рече – Царско или нещо от рода. Името ми харесваше, но все пак се взе решение да се прекръсти на Мичурин, понеже последния беше клонирал косместа праскова и домат, за да получи безкосместа праскова. Аз не си падам много по тия безкосместите, но принципно не съм придирчив. Чувам, че напоследък пак са прекръстили Мичурин, но как – не знам.
Впрочем едно време Варна се казваше Сталин. И от тогава градът се обитава от едни нискочели злобни сталинчета. Те разсъждават така – има постинг – има проблем, няма постинг – няма проблем. Но пък и Сталин не беше вечен...
|