|
|
| Тема |
 МТО 1000 е труден прибор |
|
| Автор |
FileO99 (оперативная ) |
|
| Публикувано | 10.08.07 19:37 |
|
|
|
С МТО 1000 почти нито един бързо подвижен обект не може да се вкара в зрителното поле. Единственият реален начин това да стане е обекта да се хване в “засада” на базата на други по-големи обекти неподвижни на небето обекти като облаци и звезди. Ако става въпрос за самолет и той няма инверсионна следа единственият начин да се захване е като обективът се насочи към облак, през който той ще мине след броени секунди. Ако става въпрос за сателит по същият начин, но със звезда или съзвездие.
Използвам обективът по изключително неадерталски начин като съм му навил в резбата една глава от фотостатив със съответната й дръжка издадена назад и наляво. Понеже съм с ляво водещо око държа с лявата си ръка тази глава на фотостативът подобно на дръжката на автомат, а с дясната ръка обективът отпред където се навива фокусното разстояние като си подпирам дръжката на лявото рамото подобно на приклад. Нямам намерение да купував фотостатив за МТО 1000 поне на този етап, защото смятам че при наблюдение на подвижни обекти ще има вибрации при преместването на обективът към тях и непрекъснто трябва да пренастройвам фотостативът. Вероятно ще ги вкарам за момент в изключително скромното зрително поле от порядъка на 1/3 ъглов градус след което ще ги изпусна и отново ще ги вкарам и ще ги изпусна и така ще има да си играя да незнай си къде. Толкова може да се постигне със 75х кратен прибор със зрително поле 0,3 ъглови градуса, тегло общо с главата 4 кг и ръчно наблюдение без тринога.
В крайна сметка разликата между зрителната тръба ЗРТ 457 М 30-60х70 и МТО 1000 поставено на 75х е твърде малка. Да не говорим, че резолюцията на обективът е 4 ъглови секунди, а на зеертето е само 1,7 тоест повече от два пъти по-остро. Обективът в първите му модификации от края на 50те и началото на 60те тежи чисто 3700 грама и може да се постигне добро изображение на 75х, докато тръбата разработвана през 70те години тежи 1200 грама и общо с триногата отива към 2,5 кг и дава на 60х перфектно изображение. А ако трябва да се слагаме и тринога за МТО сметката надминава 7 кг, да не говорим че по принцип повечето фотостативи държат максимум 3,5 кг, а обективът ми е 3,7 кг. Цената на едно ново руско зрт е 140 долара, цената на едно ново МТО 1000/А е поне 500 лева без статив. Оказва се на практика, че преминаването към следващото технологическо равнище огледално-рефлексни обективи система Шмидт-Карлсегрейн може да се окаже нецелесъобразно освен ако не страдаме от някакъв донякъде излишен максимализъм.
Сами разбирате, че да се пренасят 7 кг оборудване (и то без да смятаме безалкохолните напитки) на разстояние 750 метра до наблюдателната площадка през жегата няма как да стане особено при положение, че имаме зрителна тръба с почти същата сила, която общо с триногата си тежи 2,5 кг. Въпрос на компактност, преносимост и от там целесъобразност. Да не говорим, че зимно време на температура 0 градуса обективът ставал практически неизползваем, нито една зрителна тръба няма този проблем.
| |
| |
| 
|
|
