|
Тия дни, както си прелитам над печата, попадам на няколко стари броя на астрономическата версия на вестник “Шок” – в-к “Телескоп”. Аз от тоя вестник винаги научавам по нещо ново. Е, верно, после като се размисля се оказва, че това – новото – ми е нещо вече известно, но така завоалирано с странно използвани думички, съчетани по удивителен начин, че да трябва да помислиш добре, за да се сетиш какво се опитват да ти кажат. Аз винаги съм успявал. Е, не и тоя път.
Отварям един брой и попадам на заглавие “Тъмна материя в ядрата на изкопаемите галактики” (бр. 17, 2005). Докато се чудя дали да вярвам на очите си, се зачитам надолу и разбирам, че “изкопаеми се наричат струпванията от звезди, които представляват сливащи се в едно галактики”. Ясно и понятно. Само не разбирам къде да ги копам тия изкопаеми. Знам един дето копае на могилата “Малката косматка”, ще го питам намирал ли е нещо такова напоследък…
В друг брой (25, 2005) с букви, големи колкото тези на “Нощен труд”, когато ни се известява, че майка закла бебето си със сатър, е написано, че теорията за квазарите е вярна. Аз това го вярвам. Не вярвам на открития във фундаменталните науки само при два случая – ако са правени от жени и ако са правени от китайци (нищо лично и за двата етноса). Под снимката на квазара (такъв какъвто го представя теорията – очевидно сега вече вярна) гледам седи снимката на миловидна китайка. Статията започва с “астрономът Лей Хао и нейните сътрудници … работят в много чисто и подредено място. Наскоро те намериха твърде много прах, но му се зарадваха…” Не съм чел натам, но предполагам, че астрономът Хао е заменил(а) прахта за сливи и е обявил(а) теорията на квазарите за вярна. Впрочем какво точно гласи тая теория?
На другата страница е развита друга теория – тая на струните и гама избухванията. Там пише така: “Теорията на струните предвижда такива понятия като “брани”. Така … нашата вселена представлява тримерна брана. А Големият взрив е предизвикан от сблъсъка на нашата триизмерна брана с друга.” Мдаа… Значи летяла си нашата брана и се сблъскала с друга. Еми инциденти стават. Единствено тука ме тормози, че редакторите може да са се объркали и са написали “брана”, вместо “врана”. Така всичко си добива смисъл – летели си две врани и се сблъскали. Особено втората. И ето ти Голям взрив. Оригинална теория, но за съжаление не просъществува дълго, понеже още в следващия брой на списание “Андромеда”, издавано от същия журналистически колектив, имаше статия озаглавена “Срив на Големия взрив”… От същия тоя брой (2, 2005) между другото разбирам, че изпращането на луноход на Луната било “тайна авантюра” от страна на руснаците, както и че Йохан Кеплер е убил Тихо Брахе, за да му открадне наблюденията.
Но сега думата ми е за сривовете. От списанието става ясно, че напоследък явно доста теории и науки са се сринали, поне Специалната теория на относителността – със сигурност! Ето например в “Андромеда” 3, 2005, има статия “5 погрешни представи за Вселената”, където се изреждат някои от нашите “погрешни” представи. Грешка се оказва например да се мисли, че една галактика не може да се отдалечава със скорост по-голяма от светлинната. Можело! Друга грешка е, че такава “свръх-светлинна” галактика не можело да се наблюдава – щом такива има, що да не се наблюдават. Ето ви още една грешка: “времето, за което светлината от една галактика ни достига е равно на разтоянието до нея в светлинни години”. Крайно погрешно! Естествено в резултат от горните грешки няма никакъв проблем, че “в една Вселена с възраст 13.5 млрд св години, най-отдалеченият обект, който можем да видим се намира на разтояние 50 млрд св години”. Така е, грешки стават… Айнщайн – това за тебе се отнася!
Сега сигурно ще ми кажете, че няма защо да упреквам Айнщайн, понеже той отдавна е умрял. Ааа, неее... Не е умрял! Даже броди насам-натам и участва в съмнителни мероприятия с разни сополанковци. “В младшата група учениците от ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” Варна се срещнаха с Айнщайн, който им помогна да се подготвят в театралната постановка “Айнщайн и контролното по физика”… (Телескоп, 26, 2005). Заради което, сополанковците са му посветили дори похвално слово (стихотворение):
“За мен е учен велик
До формулата знаменита
Стои неговият лик
Че физиката той обича,
Туй никой не отрича
“Физик” е той – това се знае
и всеки тъй ще го нарича …”
(бр. 26, 2005)
Така е, само някой да посмее да го нарече “химик” ще си има разправии лично с мене! А иначе – когато днешните поети говорят, поети като Тенисън и Лонгфелоу могат само да мълчат. Дори виждам, че и поета Джелтц си води старателно записки.
Мда, от острото журналистическо перо никой не е пощаден, нито Айнщайн, нито НАСА. Особено пък НАСА. “НАСА е в състояние да изпрати човек в космоса, да пусне сонда върху Марс, но все още не може да обясни защо Луната изглежда по-голяма, когато е на хоризонта…” (Телескоп, 27, 2005). Така е, обзалагам се, че НАСА ден и нощ мисли по проблема, ама ето, за сега – нищо… Е, оказва се, че решение все пак е било намерено – всичко било само илюзия. “Наскоро група учени заяви, че само една единствена клетка в нашия мозък изпълнява най-важната функция – да разпознава различните изображения на един и същ човек, например.” Да, това отдавна съм го подозирал – някои хора мислят само с една единствена клетка. Даже ги знам кои са те. “В експеримента изследователите са използвали фотографии и рисунки на актрисата Хейл Бери…” Хейл Бери!? В моя мозък никаква клетка не се задейства при споменаването на Хейл Бери. Клетката ми подсказва единствено за оная стара песничка “…хейл, хейл то Ингланд, хейл, хейл, хейл…”. Е, по-натам от статията се разбира, че разпознаващата клетка била неврон, ама то едва ли има някаква разлика…
Като споменах добрата стара Англия, та се сетих за следното. Баща ми е от един район на България, където се употребяват доста непознати в други райони думички. При разговор с негови колежки, той понякога по навик казва някоя от тях. Те го питат учудено – абе шефе, какво значи тая дума. А той, вместо да се сконфузи, гордо им заявава – ами учете български бе…
Ако някой англичанин чете съдържанието на “Андромеда”, което го има най-отпред и на нещо като английски, той ще попадне на думички като “domine”, “origine”, “noumerous”, “repaire”, “digitalizing”, “excellant” и пр. Ако не е разбрал какво значат, можем само да му кажем едно нещо – ами учи английски бе…
Хейл, хейл то Ингланд…
|
Две врани летели … особено втората.
