Има посока и "нагоре". Едно време се забавлявахме с въпроса : Какво ще показва компаса, ако сме на северния полюс на Земята?
Та на "въпрос" - и преди Големия е имало физически вакуум, даже, по-скоро е обратното: Структурирането на физическия вакуум е направило геом. център, около който се движат галактиките. Ясно е, че същото е и за самите галактики - структурирането е направило техния център на ротация.
Има непрестанен кръговрат на вещевата форма на материята и полевата форма, като се превръщат една в друга, върху частиците на физ. вакуум.
Доколкото за вещевата форма на материята, тази която сме и ние самите, частиците на физ. вакуум са недостижими (размер на неутрон - 10^(-15) м, а размер на частиците на вакуума 10^(-26) м), то те се "явяват" винаги полева форма.
Така в център на ротация (център на Вселената) съществува "силно" сруктуриране - нещо като зашнуряване на полетата на физ. вакуум, като на "входа" влизат (за аналогия - дръжката на ябълка, не е случайно, че ябълката има такава форма. Всички ел.частици, а и галактики и Вселени имат такава форма, ама не цялата форма е "видима") много къси фотони, а на "изход"- се образуват елементарните частици на веществото. Аналогията с ябълката - през съцветието (май така се казваше?) се осъществява обмен на информация от външната среда. Комбинацията на генната (вътрешна) информация и външната информация е структуриране на плод - ябълка.
Ясно - защо е зависима от сезони и др. външни изменения. И защо расте на обем, например. И защо си променя химията - вкуса, и още много неща се изясняват.
Понятието време - мерим с някакъв периодично повтарящ се реален процес. Затова е относително. Като се питаме има ли го, няма ли го, трябва да уточним - спрямо какво?
Понеже Вселената се изгражда еволюционно - т.е. необходимо е ВРЕМЕ за протичане на разни взаимодействия и образуване на нови структури, докато се пръкнем ние да се питаме "що е туй време?", то, времето - си "тече" в една посока - определена от еволюционното и зграждане на структурите.