Така - на 60х увеличение ефектът от окоолосното въртене на Земята е чувствителен. Луната направо се вижда как се движи в зрителното поле и наблюдателят почти непрекъснато е принуден да коригира насочването. Като прибавим 1 градус широкоъгълност вече става ясно, че при всяка малко по-продължителна пауза насочването към наблюдаваният обект трябва да се коригира.