|
Изникнаха ми нови мисли и искам да ги споделя отново със вас
Така - относно безкрайността и крайността вселената.
Предполагам всички тук можете да си представите двумерен свят. Груби казано свят от квадрати и триъгълници, които се "плъзгат" по равнината. Те живеят във второто измерение. Няма да се задълбочавам точно в живота им, по-скоро във тяхната вселена. Единият вариант(в който НИЕ, тримерните си представяме НАШАТА вселена) е ТЯХНАТА вселена да е равнина. Отново много грубо казано един голям безкраен квадрат. Няма край. Ние така си представяме нашата вселена, просто защото всяко друго най-мъничко изкривяване на равнината на двумерните ще превърне тяхната равнина в третото пространство - те не могат да го възприемат, както и ние не възприемаме четвъртото измерение.
Сега си представете, че равнината на която те живеят(за тях равнина, ние го виждаме по друг начин) е един ОГРОМЕН балон. Върху този балон са малките им планетки и слънчица. Една слънчева система в двумерният свят можете да си представите като поставите няколко стотинки, едната от тях е неподвижна, другите се въртят около нея. Планетите не се движат по орбити, а по елипси и практически всичките планети лежат в една равнина нема как
Отклоних се от основното. Та - Вселената им е един огромен балон. Примерно една голяма Планета Зема за да си го представите. Когато двумерният Юрий Гагарин тръгне да обикаля Вселената на двумерните същества, той ще обикаля, обикаля и примерно(ако се придържаме към картата на Земята) ще преминава над(по-скоро покрай, няма над и под в двумерното) "съзвездието" Русия, над Япония, над САЩ, Франция и пак ще се върне над Русия. Едно невъобразимо огромно дълго пътешествие, но ВСЕ пак той ще се върне в началната точка. Ще се върти в кръг и ще докаже, че Вселената им е крайно-безкрайна, т.е. сфера. Не знам дали обяснявам така, че да възприемете лесно мислите ми...
Защо казах точно балон. Ами представете си балона и за него залепени(за една точка в центъра им) планетите - стотинки примерно. Това не може да стане напрактика, защото ако закачите за една точка стотинките(примерно с игла) балона ще се спука, Вселената ще пропадне и ще убиете милиарди квадрати и триъгълници . За това си го представете. Планетите, звездите, човечетата, атомите - всичко е закачено за една точка. Вземете балона и го надуйте още малко - какво ще стане? Планетите ще се отдалечат една от друга.
Да се върнем в третото измерение. Юрий Гагарин на 30-ти век ще прекоси вселената и пак ще се върне на Земята(да се надяваме, че тогава още съществува). Ще се движи по права линия и ще докаже, че Вселената ни е безкрайно-крайна, т.е. е еквивалента на тримерната сфера в четвъртото измерение. Четиримерната сфера(балон) се "надува" и планетите и звездите се отдалечават. Дано сте разбрали... но
Да се върнем във второто пространство
Представете си пак една стая с няколко балона. Върху балоните се развиват цивилизации, планети и т.н. Всеки балон е една Вселена. Обаче балоните не се допират, нямат контакт и цивилизацията на ромбовете от жълтия балон не може да подозира, че съществува цивилизация на шестолъчките в белия балон. Пак си представете как балоните почнат да се реят из въздуха. Вероятността да се допрат два балона е различна от броя на балоните за определено пространство, но да решим, че два балона се допрат. КАКВО СТАВА ЛИ? Може да се премине от една в друга вселена.
Връщаме се във третото измерение. Защо четиримерните балони да не се реят в четиримерното пространство и когато се допрат Юрий Гагрин през 3187-ма да не премине от нашата вселена в някоя друга?
ПАК се връщаме във второто простанство. Или не - да идем в първото пространство(една линия - една права или крива) там нещата са малко по-сложнички, съществата, които на практика е НЕВЪЗМОЖНО да съществуват не могат да се разминават, щото "няма място". Но да предположим, че тяхната галактика е кръг. Във всяко пространсто движението по права линия е най-прекият път, естествено когато става дума за движение в рамките на това пространство. Но твърдоглавите линии от първото пространство не вярват! Така тяхната галактика е кръг - за тях движението по дъгата А В е най-прекият път за достигане от точка А до точка В. Но когато математиците откриват, че съществуват същества пт първото измерение те им се присмиват и им казват че най-прекият пт за достигане от т.А до т.В е движението по хордата АВ. Но твърдоглавите двумерни си вярват. В тяхната сферична вселена движението по хордата АВ не е най-прекият път. Всъщност примера с кръга няма да се разбере лесно. Нов пример - двумерните вярват, че най-прекият път за достигане от южния полюс на тяхната обла вселена до северният полюс е да се движиш по меридиана. Но ние знаеме, че най-прекият път от техният полюс до другия полюс е правата, която минава през центъра на вселената им(точка, която не съществува в тяхното пространство) или т.нар диаметър на сферата.
За нас хората най-прекият път от земята до слънцето е движението по права линия. За четиримерните хора това е смешно. За тях най-прекият път минава през незнамсикъде в четвъртото пространство и се стига за много по-кратко време, защото пестиш много път. Двумерните хора спрямо едномерните извървяват 3,14(пи) пъти по-малко път(ако едномерните се движат от южния до северния си полюс на вселената), ние малко повече, а представете си колко път ще спестим ако намериме начин да отидем в четвъртото измерение и да извървим пътя от тук до Андромеда или Магелановите облаци. Сигурно намаляваме пътя 10-тина пъти хич не ми се смята щото
И фактически начина по който можем да пътуваме по-бързо от светлината е да отскочим до четвъртото измерение, където да прекосим по "хордата" на четиримерният балон на който живеем и като се обърнем с гръб да си помахаме с ръка
Вердер Бременски музикант
|
Отново малко размишления за Вселената
