|
Правенето на телескоп от телеобектив на практика е далеч по-лесно отколкото някои хора предполагат и в крайна сметка ако го имате практически няма смисъл да давате пари за зрителна тръба или скъп рефракторен телескоп. Последните два месеца експерименти с телеобектив Tair3 phs 4,5/300(70мм) доведоха в крайна сметка до блестящ резултат. Цялата “технология” по модифицирането представлява по самото си същество използване на елементи от зрителна тръба Турист 20х50 и или алтернативно окуляр с по-късо фокусно разстояние(в случая 7,5мм) взет от друг оптичен прибор - телескоп или зрителна тръба. Първата стъпка, която следва да се предприеме в посока модифицирането на телеобективът в пълноценна зрителна тръба с високи увеличителни характеристики представлява изцяло разглобяване на далекоглед Турист 20х50, което се осъществява най-напред чрез отвиване на обективът и отвиване на установеното отверствие в средният тубус с подходяща за целта отверка, след което двата тубуса и тръбата с корекционните лещи се разделят едни от други. Окулярът също следва да се развие от тръбата с корекционните лещи, при което трябва да се използва фина отверка за малките винтчета. Използването на физическа сила при което и да е от тези действия е крайно непрепоръчително! На второ място следва внимателно и прецизно изрязване с ножовка на 4 см от средният тубус и 3,4 см от тръбата с корекционните лещи с цел да се осуети рязането от лъчите на обективната леща, което в крайна сметка намалява капацитетът на инструментът и обезсмисля цялата операция. Изрязването се осъществява от страната към обективът и е от изключителна важност да се отстранят всички стружки след завършването му, за да се предотврати тяхното попадане върху лещи и последващо непоправимо увреждане на тяхната повърхнина, което неминуемо в крайна ще се отрази върху качеството на изображението. Третата стъпка представлява вкарване на средният вече изрязан тубус в тялото на телеобективът и законтрянето му във вътрешността на телеобективът. Краят на тубусът от страната на наблюдателят следва да бъде на 4 см от отворът на телеобективът, където принципно се монтира фотоапаратът на оригиналното му единствено място.Средният тубус на Турист 20х50 се вкарва с рязаната част напред към обективната леща на телеобективът и се “законтря” с двойното използване на качествен изолирбанд - първо се увиват няколко милиметра в краят му, където се опира във входът на телеобективът от външната си страна и второ вече набитият посредством увеличение на диаметърът му с изолирбанд тубус се укрепва допълнително от външната му страна на мястото на снатката с тялото на телеобективът до положение на пълна стабилност независима от външни механични въздействия до определена степен. Преди извършване на посоченото действие или по-точно преди неговото финализиране обаче трябва задължително да се провери успоредността на тубусът спрямо тубусът-тяло на телеобективът като за целта се гледа през обективната леща на телеобективът степента на постигната концентричност между оста на тубусът и оста на обективът. Тази концентричност принципно трябва да е абсолютна като тубусът бъде абсолютно успореден на тубусът-тяло на телеобективът, това обикновено не се постига от първото слагане и изисква известно съсредоточаване на усилията. Четвъртата стъпка е слагане на тръбата с корекционните лещи в средният тубус вече сложен и напълно укрепен и стабилизиран в тялото на телеобективът. Слагането на тръбата с корекционните лещи фактически е на аналогично на оригиналното конструктивно положение в схемата на Турист 20х50 като преди това тръбата, която се и пада трети основен елемент от разглобеният Турист 20х50 следва плътно да бъде покрита с изолирбанд до степен, в която тя се вкарва и движи с известни физически усилия напред-назад във вече сложеният тубус в тялото на телеобективът. Това се прави с цел да се постигне отново абсолютна успоредност в тялото на тубусът респективно спрямо тубусът-тяло на телеобективът, за да бъдат корекционните лещи в крайна сметка абсолютно успоредни към обективната леща на телеобективът и да не се допуска разваляне на изображението следствие нарушаване основните физични параметри на формиращата се оптична система. Разстоянието между края на тръбата с корекционните лещи и края на тубусът издаден от тялото на телеобективът следва да бъде не по-малко от 5,7 см. Указаните стойности на разстоянията между издаденият тубус монтиран в тялото на телеобективът и тръбата с корекционните лещи не са произволни
и техният смисъл се проявява във функцията им да се установи най-правилна оптична конфигурация. Наличието на определена под указаната близост между корекционните лещи и корпусът на телеобективът ще резултира неминуемо до драстично разваляне на изображението, което ще го направи частично или напълно неизползваемо за експлоатация. Принципно разстоянието между обективната леща на изделието и установеният окуляр за всяка отделна оптична конфигурация то е едно и също и пропорционално на всякакви размествания, но разстоянието между корекционните лещи и втората леща на телеобективът по правило винаги е различно. Приближението на корекционните лещи под определеното минимално разстояние до втората леща на телеобективът, което разстояние не е точно установено резултира в дефектиране на даваното изображение до степен на частична или пълна неизползваемост. В този смисъл зададеното разстояние има охранителна функция и следва задължително да се спазва.
Петата стъпка е инсталирането окулярът на тръбата с корекционните лещи като в зависимост от фокусното му разстояние и дистанцията на която е монтиран от оригиналната си позиция респективно се получава различно по сила увеличение обратно пропорционално на качеството на изображението във всичките му отделни параметри като светлосила, изостреност и детайлност. Монтиране на оригиналният 17 мм окуляр на Турист 20х50 на оригиналното му място на тръбата с корекционните лещи дава като краен резултат 17х перфектно наситено на светлина и изострено на детайли изображение. Фокусирането се постига посредством маневриране с установената механика на телеобективът и в никакъв случай не чрез наместване на окулярът! 17х увеличение обаче далеч не е използване потенциалът, който притежава 70 мм обектив. Окулярът принципно може да се отдалечи от корекционните лещи чрез експерименталното използване на малка пластмасова тръба, която следва да се набие в отворът на тръбата с корекционните лещи или алтернативно да се прикачи по един или друг начин за нея. Тук основните изисквания за за абсолютна успоредност и концентричност важат с пълна сила и тяхното несъблюдаване ще доведе до разваляне на изображението. Съществена особеност, на която трябва да се обърне внимание е тръбичката да не реже от фокусът като се окаже прекалено тясна от вътрешната си част. Окулярът също следва да се монтира на другият край на пластмасовата(или метална) тръбичка с пълно спазване на принципите за успоредност и концентричност спрямо всички оптични елементи отделно и в тяхната съвкупност като единство на оптична система. Проверката на концентричността може лесно да се направи като се погледне обратно през обективът и се види дали окулярната леща се пада точно в средата на изображението. По този начин се проверява успоредността/концентричността на всички останали елементи. Проверката е лесна но кумулативното достигане на абсолютна успоредност и концентричност може да се окаже много трудна, изтощителна, а в някои случай в зависимост от напасването на отделните структурни елементи даже и невъзможна задача. В зависимост от разстоянието между края на тръбата с корекционните лещи(оригинално място на окулярът) и 17 мм окуляр може да се постигне увеличение до към 35 пъти на много добро качество с почти занулиран астигматизъм. Опитите да се гонят по-големи увеличения с този 17 мм окуляр са обречени на неуспех, защото при по-голяма степен на отдалечение на окулярът неминуемо тръбата с корекционните лещи ще трябва да се набие по-навътре в тялото на телеобективът, което означава приближение до втората му леща, която както уточнихме по-горе на близки разстояния драстично разваля изображението на прибора. Увеличения над 35х следва да се достигат с използването на друг окуляр със значително по-късо фокусно разстояние. В случая аз използвам 7,5 мм окуляр от бракувана зрителна тръба, същият завит по един или друг начин според индивидуалната си специфика на оригиналното място за оригиналният 17 мм окуляр(т.е. без използването на удължаваща тръбичка) дава увеличение от порядъка на 40 пъти. Качеството на изображението, което се получава зависи най-вече от качеството и индивидуалните особености на използваният окуляр. 70 мм обектив напълно обезпечава 40 кратна увеличителна сила и предполага ясен, детайлен и светлосилен образ годен за всякакъв род наблюдения. Използването на удължаващата тръбичка т.е отдалечаване на 7,5мм окуляр от оригиналното място на окулярът ще доведе до повишаване увеличителната сила на прибора за сметка качеството на даваното изображение в пропорционална зависимост обусловена от светлинният и разделителен капацитет на обективната леща, който е константна величина. Капацитетът на обективът е един и същ независимо от увеличението, което се използва! Светлината, която постъпва в 70мм леща е една и съща по количество независимо от различните стойности на мощността и в крайна сметка дава една и съща информация за наблюдаваният обект независимо дали настройката е на 17, 40 или 70 пъти. Разликата е само, че при по-голямо увеличение светлосилата и детайлността пропорционално намаляват, което може да се търпи само до една определена граница. Поради тази причина при по-малко или по-голямо увеличение на един и същ прибор се наблюдават еднакъв брой детайли. В реда на мисли даже съществува парадокс, който се изразява в принципно по-добра наблюдателност с по-малко увеличение отколкото с по-голямо т.е. със 17х70 могат да се наблюдават повече подробности върху повърхността на обект отколкото със 70х70, защото изображението в първата конфигурация е несравнимо по-светлосилно, изострено и детайлно в своята кумулативна цялост и поради това представлява много по-качествена и практична за наблюдение картина, която се разкрива на наблюдателя. Максималното увеличение, което следва да се използва на тази хибридна конфигурация събрана с елементите на телеобектив и далекоглед Турист 20х50 по моята лична преценка е 65 пъти. Параметърът от 65 пъти също не е случаен и е съобразен с капацитетът на обективната леща, която не може да обезпечи качествено изображение на по-голяма сила поне не и при използването точно на този окуляр. Гоненето на по-високи стойности на увеличение са безпредметни, потенциалът на 70мм обектив не може да осигури качествено изображение на увеличение повече от 65 пъти освен ако не се използва изключително качествен и съобразен с индивидуалните особености на конструкцията окуляр, който обаче ще е твърде скъп и поради това нецелесъобразен за използване в случая.Тук следва да се има предвид най-вече, че оптиката на телеобективът е замислена, проектирана и конструирана с една цел, а оптиката зрителните тръби и телескопи от този клас със съвсем друга. Затова например един 70 мм рефрактор може да даде пълноценно изображение на 120 пъти, докато модифицираният телеобектив на същата арпертура не може даже и при използването на окуляр с изключителни качества. В оригиналният си вид с фотоапаратът телеобективът има увеличение само от 4 пъти тъй като е замислен първо за снимки не за наблюдения камо ли за астрономически такива и второ за снимки от съвсем чужд на астрономията характер. Постигането на качествено увеличение от цели 65 пъти с прибор, който принципно трябва да изпълнява съвсем различни функции е истинско постижение на експериментаторската работа, но то едва ли може да бъде прехвърлено с използването на обикновени окуляри от далекогледи и зрителни тръби. 65 пъти увеличителна сила се постига с използването на 7,5мм окуляр инсталиран на 16,6 мм от тялото на телеобективът като меродавна точка. Указаната дистанция се постига практически чрез използването удължаване тръбата с корекционните лещи с пластмасовата тръбичка, която се набива/монтира на тръбата с корекционните лещи и на нея се набива/монтира по един или друг начин съобразно преценката и уменията 7,5мм окуляр. Изискванията за абсолютна успоредност и концентричност по отношение на всички останали оптични елементи(те всичките са лещи) както по отделно така и в тяхната съвкупност важат с пълна сила още повече, че увеличение вече е сериозно и даже и най-малък компромис е недопустим. Решаването на тази задача според вида на комбинацията, която се използва може да се окаже изключително лесно или почти невъзможно практически за изпълнение като индивидуалните качества на експериментиращият също са от голямо значение.
65 кратното увеличение е напълно достатъчно за наблюдение облаците на Юпитер(в сумрак), пръстените на Сатурн и фазата на Венера. При разполагане на окулярът на указаното разстояние и достигането на абсолютна успоредност на всички използвани елементи изображението би следвало да бъде достатъчно добро за пълноценна наблюдателна работа от всякакъв характер. 65 увеличение при коефициент увеличение/приближение 1,5(трето измерение) приближава 43 пъти и дава един километър на 23 метра видима дистанция. Разбира се 65 кратното увеличение до известна степен е условно, защото липсват пресмятания и то е определено аналогично спрямо 50 кратно увеличение с друг оптичен прибор и би могло да има грешка от порядъка на 4-5 пъти. Най-малкият предмет, който може да бъде наблюдаван на разстояние 100км е с условни размери 2х1 м. Номерът на автомобил при добро осветяване може да се прочете на 2600 метра, а самолет преминаващ в точката на зенита спрямо наблюдателят се вижда все едно е на пистата(10 000 м приближение на 230 м). Изделието захваща около 1 градус от небесната шир, което има значение главно за наблюденията с неастрономически характер. Недостатък на модифицираният телеобектив е теглото от 4 кг, което в комбинация с отсъствието на тринога и използването на пригладване по време на наблюдение особено на обекти в зоната на зенита може да се превърне в изморително и изнервящо занимание. Друг недостатък на масивният прибор е непрекъсното разместване на фокусът, което неминуемо настъпва при поставянето му от хоризонтално във вертикално положение следствие особеностите на механиката изложена на въздействието на гравитацията. За сметка на тези два недостатъка оперативността на напомнящото автоматично оръжие хибридно изделие е много висока и при внезапна изненада от всякакъв характер спотърът насочва оптиката в желаната посока практически за секунди без да се занимава и губи време с инсталирането на триноги и окуляри.
|
Модифициране на телеобектив в телескоп(65х)
