Два дни и половина жертвайки ценно време почти непрестанно правих безуспешни опити да обърна образът на телеобективът в нормално положение годно за всякакъв род наблюдения, бар-плотът ми бе затрупан с всевъзможни окуляри, призми, отверки, винтчета, скоч и други инструменти и части от разглобени бракувани оптични прибори. Беше просто очевидно, че образът не може да бъде изправен с призма, по простата причина, че тя задължително трябва да бъде разположена доста навътре в тялото на “photosniper” в близост до обективът, което практически бе невъзможно поради по-големият й обем от входният диаметър. Поради това реших коренно да променя подходът като заложа на комбинация с лещи така както навремето през 80те сглобявах различни конфигурации с пластмасовият “Астрокабинет” пробвайки едва ли не на сляпо без никакви изчисления, в крайна сметка този метод на аналогията напълно се оправда и противно на твърденията на Evil spirit, че “praveneto na telescop ot teleobektiv e absoliutna zaguba na vreme” и че големи увеличения могат да се постигнат само при МТО но не и при обикновен телеобектив като този, с който упорито експериментирах, в крайна сметка накрая успях да изправя образът му в нормално положение. За да модифицирате успешно телеобектив с 300 мм фокусно разстояние и 70 мм диаметър на лещата освен него ви трябват още зрителна тръба Турист 20х50, окуляр с фокусно разстояние по-късо от 17мм(примерно 7 мм), фина отверка, дебел американски скоч и поатиленова връв примерно като тази, която се използва за биноклите и фотоапаратите или техните кобури. И така, технологията за модифицирането на съветски телеобектив 300 мм фокусно разстояние, 70 мм диаметър на обективната леща в пълноценна зрителна тръба с увеличение 30 пъти(възможна грешка + - 2 пъти), изправен образ с много добро качество напълно годен за всякакъв род наблюдения включително и астрономически такива е следната:

ІОперация 1 - развива се обективът на фотоапаратът и същият се отстранява от телеобективът.

Операция 2 - отвива се окулярът на Турист 20х50 като внимателно се развиват страничните винтчета с малката отверка.

Операция 3 - отвива се металната козирка от тубуса на Турист 20х50 по резбата, след което 50 мм леща внимателно се отстранява заедно с металната планка, която я предпазва от колизия с металът.

Операция 4 - двете тръби на Турист 20х50 се събират в най-големият тубус и от мястото на отстраненият обектив се намира винтообразен метален елемент с отверстие за отверка, които се намира на обратният край на първата “окулярна тръба”, в която са установени и лещите изправящи образът, развива се внимателно(с ръка) по резбата му, след което първите две тръби излизат свободно през големият тубус и получаваме три отделни елемента - два тубуса и “окулярната” тръба съдържаща лещите за корекция на образът.

Операция 5 - средният тубус на вече напълно разглобеният Турист 20х50 с диаметър 30 мм се вкарва в нормално положение напред през задният отвор на телеобективът докато не опре, след което се укрепва със силен дебел американски скоч на мястото, където се завива резбата на фотоапаратът и където част от него стърчи подадена до степен, която не му позволява повече никакви движения.

Операция 6 - първата най-малка тръба от разглобеният Турист 20х50 се вкарва от своя страна във вече сложеният и укрепен със скоч в тялото на телеобективът среден тубус, така както е предвидена да стои в оригиналната си конструкция.

Операция 7 - новият окуляр с по-късо фокусно разстояние се навива, закрепва или стяга със скоба на местоположението на оригиналният окуляр на последната най-малка тръба, в която се намират коригиращите лещи.

Операция 8 - поатиленовата връв плътно се навива и здраво се стяга около последната най-малка тръба, на която е монтиран окулярът и в която се намират корекционните лещи до положение, в което напълно се елиминират движенията й настрани възможни следствие по-малкият и диаметър от диаметъра на тубусът вкаран в тялото на телеобективът.

Операция 9 - намиране на чистият фокус, което е препоръчително да стане като обективът на новосъздаденото хибридно изделие се даде посредством установената механика в положение максимално напред, за да може окулярът да намери фокусът в положение максимално близко до тялото на обективът.

Операция 10 - свободното видимо място на малката тръба, на която е монтиран окулярът между него и средният 30 мм тубус(среден от гл.точка на Турист 20х50) вкаран в тялото на телеобективът допълнително се подсилва със скоч върху омотаната и стегнатата вече поатиленова връв, за да се парират всякакви потенциални движения настрани.

Операция 11 - слагане на установеният конструктивно спусъчен механизъм под телеобективът, монтиране на прикладът.

Модифицираният телеобектив с изправен образ е напълно годен за експлоатация!


Проведените експериментални наблюдения с тежащото 4 кг напомнящо автоматично оръжие хибридно изделие 40х70(300f) показаха високо качество на изображението, голям наблюдателен потенциал и много висока степен на оперативност поради съкратеното му привеждане в действие и липсата на тринога, чиято функция се изпълнява от спусъчният механизъм и монтираният на него приклад. При дневните наблюдения върху сгради и самолети и най-малките им елементи ясно се очертаваха, образът е ясен както в средата на изображението, така и в краищата му т.е. при изключително ниски нива на астигматизъм поначало характерен за такъв клас наблюдателни прибори. В нощните астрономически наблюдения ясно се очертава пръстенът на Сатурн, а Юпитер се наблюдава като малка бяла топка със спътниците около него, което е й релевантният тест за годността на инструмента и реалната възможност да се провеждат с него наблюдения от всякакъв характер в това число и астрономически такива. Светлосилата също е на много добро равнище, при всички положения превъзхожда тази на ЗРТ 457 с режим 60х70, което е очевидно от два пъти по-голямата пропорция увеличение/диаметър на обектива. Широкоъгълността на модифицираният телеобектив е само една трета от тази на БПЦ 20х60 или не-повече от 1,1 градуса, което се дължи на отсъствието на призма. Допълнително предимство на инструментът е наличието на бленда, която може да се използва при наблюдението на по-ярки обекти, за да се очертае тяхната структура ако това е в рамките на обективната възможност. Освен това астрономически обекти намиращи се в зенита се захващат и държат под око значително по-лесно и комфортно за спотъра, отколкото при употребата на къса тринога разположена на масичка, при която наблюдателят трябва да стои клекнал под окуляра в изключително неудобно и изморително положение развалящо романтиката на наблюдението. Вън от съмнение при наблюдение на бързо движещ се сателит или самолет този метод е несравнимо по-рационален отколкото използването на ограничената тринога, особено след като зрителното поле на инструмента е само 1 градус, да не говорим за времето нужно за сглобяването й ако това преждевременно не е направено.

И така най-накрая запълних липсващото звено в оптическият ми арсенал, което идеално да се комбинира с БПЦ 20х60. Действително комбинацията между модифицираният телеобектив с изправен образ 30х70(300f) и перфектният призмен бинокъл 20х60 е изключително удачна, поставен на прозореца като автомат телеобективът “чака” наблюдателят да намери в нощното небе с бинокъла търсеният астрономически обект. Тъй като настина съм очарован от постигнатият краен резултат, който надмина очакванията ми и вече не виждам реален смисъл да купувам ЗРТ 457 или зрителна тръба от този клас, смятам в близко бъдеще да пренасоча усилията си в посока модифициране и на други модели телеобективи с по-голяма арпертура(80мм, 90мм, 100мм?) по указаната технология с използването на два от трите тубуса на и без това достатъчно евтиният Турист 20х50 или алтернативно Турист 10х50 със използването на допълнително закупен окуляр с по-късно фокусно разстояние в пълноценни зрителни тръби с чувствително повишени количествени и качествени характеристики примерно 60х80 или 80х100 при това с крайни съвкупни цени 7-8 пъти по-ниски от западните аналози на NIKON и PENTAX. Единственото условие за успешната преработка на телеобектив в зрителна тръба е да има конструктивната възможност средният тубус на Турист 20х50, които е с диаметър 30 мм да влезе достатъчно навътре в тялото на телеобективът, за да може фокусните разстояния да съвпаднат и да се получи изправен образ посредством опериране навътре/навън с най-малкият тубус, на който принципно е монтиран окулярът бил той оригиналният или допълнително закупен. Честно казано аз съм напълно шокиран от факта, че дълги години наред не съм се сещал за възможността да изправя образът на телеобективът по такъв лесен начин посредством използване елементите на Турист 20х50, което е в крайна сметка една толкова проста комбинация с почти отличен краен резултат!

Сега тази информация, която искам от вас е да ме упътите първо къде в София се продават нови или на старо телеобективи с по-голяма арпертура от 70 мм, каква е разликата между обикновен телеобектив и МТО и какви са им относителните цени, защото досега изобщо не съм работил с такива прибори и те откриват през мен нови хоризонти. По телевизията по време на спортни състезания много пъти съм виждал телеобективи с огромни лещи може би над 100мм, имам намерение да модифицирам такъв инструмент в пълноценна зрителна тръба с характеристики 80х100. Всичко опира до това в каква дълбочина средният тубус на Турист 20х50 ще влезе в корпуса на телеобективът, за да бъде възможно от конструктивна гледна точка корекционните лещи в най-малката “окулярна” тръба на Турист 20х50 да се напаснат на фокусното разстояние на обективът както се получи в настоящият случай, останалото е въпрос на чиста аматьорска импровизация.








"Академик" Ажажа нанесе ужасен удар върху уфологията!