|
съществуването на човека?
Здравейте,
Ето, Вие говорите за “вселенски смисъл”, като косвено засягате Твореца и Бога.
По важното е ние да намерим смисъла на НАШЕТО СОБСТВЕНО съществуване: защо се раждаме на Земята, за какво, животът ни “свършва” ли след смъртта на тялото . . . Тия въпроси не са безмислени – самото битие на човека в рамките на някакви си 50 или 100 години земно странстване, предопределя логичността на върпроса “ЗАЩО – КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ АЗ ДА ЖИВЕЯ” . След като дори и земните ми години да са 1000, 2000 или един милион дори, те са броени години, и един ден тялото ще умре. Човек иска или не, един ден ще се раздели с временото убежище на душата си, каквото е тялото, и това не зависи от нашата воля. Колкото и да не ни се иска, да е така.
Днес прочетох следното:
На въпрос какъв би станал, ако трябва отново да изживее живота си, Нютон (дано не греша за името) отговорил: "Монах", като добавил, че единственият смисъл на човешкият живот е да се служи на Бога."
А Нобеловият лауреат по физика Вернер Хайзенберг казва:
" Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, на дъното на чашата обаче чака Бог."
.............
". ..погледнете нагоре... нощ е... звезди... красота... ред, тишина и хармония... Не че сами по себе си звездите не са създадени от хаоса и дивата енергия... но са успели да намерят равновесно състояние помежду си... поне за този кратък миг от вечността... Там няма модератор ... а ред има... и ние се опитваме да го опознаем .. дали да не започнем оттук ?"
bObbO
... и ние се опитваме да Го опознаем. . .
 
|
Re: размишления - отвъд веригите на човешкото [re: bobo]
