|
Ами ето някои методи, които ползвам за да фокусирам възможно по-добре. С това по идеята на Бобо, вместо Stargazer, аз изнисам темата като отделна, но го правя щото дълго няма да ме има в нета после...
Убедил съм се, че фокусирането при планетна фотография е комай най-трудната задача от цялата подготовка, затуй гледам да се възползвам или да си създам следните условия, които поне малко да ми помагат:
1. Ако освен Марс на небето се вижда и Луната, обръщам телескопа към нея за да фокусирам по контура на нейния лимб – става далеч по-лесно. Ако Луната я няма, понякога обръщам оптиката към ярка звезда – Алтаир, Вега или Фомалхаут да речем за този сезон. Ако звездата е по-ниско над хоризонта /като последната/ става по-лесно - Фокусирам по звездата и после обръщам към планетата.
2. Забелязъл съм, че ако наоколо е съвсем тъмно, по-трудно се фокусира през визьора на Зенита или Практиката – като че ли след няколко минути окото вече не различава ясно добре фокусирания диск на планетата от недотам добре фокусирания... не знам защо, но ако зад мен има някаква слаба светлина се чувствам далеч по-конфортно! Достатъчна е някаква слаба лампа на 10-тина метра някъде зад мен и леко встрани, но така, че да не виждам отражението й в очната леща на визьора. Ако пък съм на терасата на апартамента, оставям в някоя от стаите да свети слаба нощна лампа - и така става.
3. Някои фотоапарати имат малки по размер визьори или малии очни лещи – като Зенит 12 XP например, който има нещо като рамка на очната си леща, сигурно за да не влиза светлина отзад и да лъже вътрешния светломер... то добре, но когато е тъмно не винаги е ясно дали окото е точно зад очната леща или я търси някъде по-настрани зад рамката:) Решение – като в по-горния метод - със слаба светлина отзад, за да е ясно кога точно окото гледа във визьора!
4. Варианта със Хартманова бленда () го писах в предната тема, но пак казвам, че за телескопи с малки светлосили /или при окулярни проекции/ не е чак толкова ефективен. Все пак си струва да се опита като обектива на телескопа се препречи с нещо, така, че да останат свободни само двата срещуположни края от него или да се изреже картонена Хартм. бленда с 2 дупки от края.
5. Варианта с нож на Фуко – (пак на: ) - трудно бих се съгласил да приложа на практика този метод в условия на работа, едно че трябва да се вади филма и да се слага ножа в канала му, а после не е ясно какво ще стане докато обратно сложа филма... а и при светлосили 1:10 или по-малки, незнам колко ефективен ще е и този метод! Май само за лабораторни условия или за показно става!
6. Конструирал съм си едно устройство, което закрепям в гнездото на фотосветкавицата – визьорен увеличител /можете да го видите на същия адрес/. Знам че има и фабрични такива. Аз го направих от обектив 4/40 от Смяна-8 и някакъв прост окуляр с фокусно 14мм. То е нещо като малко далекогледче, което се поставя зад визьора на Зенита и вижда микрорастера под увеличение около 3 пъти, като към това се добавя и увеличението от 4 пъти което дава оригиналната очна леща на Зенита, т.е. общо 7 пъти. Методът е добър – фокусира се удобно, но има един голям проблем – вибрациите и люлеенето по време на работа, които се получават докато фокусирам оптиката. При това по-голямо увеличение, образът така се движи, че не е ясно кога точно минавам през фокуса! Те затуй хората са измислили електрически фокус, но скоро време едва ли ще ползвам такова нещо...
7. Една препоръка – не фокусирайте планетата по микрорастера или микроклиновете – по-добре е по матовото стъкло някъде по-настрани! Неотдавна се опитах да фокусирам Сатурн по микроклиновете на Практиката, но хората ми казаха че съм далеч от истината – не става!
|
Методи спомагащи фокусирането
