|
Здравейте, скъпи приятели
Повод за този мой отговор е един постинг на г-н Маркишки, отправен към мен. Тъй като там не мога да отговоря, си позволявам да сторя това, откривайки нова тема – лично и само за г-н Маркишки. Надявам се тази тема да приключи единствено с този мой отговор, като горещо моля модераторът на клуб Астрономия да прояви присъщата си толерантност - ако ще, нека заключи този мой отговор, но моля, нека не го изтрива. Все пак, имам право на реплика, нали.
И така – привет, г-н Маркишки.
С интерес прочетох по темата за Големия взрив. Дълг на съвестта ми е да ти отговоря, въпреки, че постинга ти не е по поставената тема, а прекалената емоционалност е негова съществена характеристика. Но не се притеснявай – ни най-малко съм се почуствал обиден или засегнал от това, че в думите ти няма дори и най-малък полъх от астрономическа обосновка, в пред вид поставената тема. Или пък заради това, че дори не си си направил труда да прочетеш предоставения материал, който междувпрочем не противоречи на правилата на клуб Астрономия, и в който (клуб) всички би трябвало да имаме р а в н и права, нали. Това, междудругото.
Минавам директно по темата за случката от влака, така подробно описана от теб.
Случката е показателна с това, как невежеството и омразата човешка, вземат връх в умозаключенията им. Иначе казано - как страстите, обладавайки хората, стават толкова властни над тях (над хората), че вкоравявайки още по-вече сърцата им, се превръщат в единствен критерий за истиност. Може би за теб, г-н Маркишки, “черньото”, наречено поп, няма голяма разлика от “черньото”, наречено негър, поставяйки се в позицията на член на Ку-клус-клан. И едните и другите ще са все “черни чернилки”, т.е. хора “втора ръка”.
Скъпи, г-н Маркишки
В Евангелието има описани много случаи, при които множество хора, наглед неизлечимо болни, са били излекувани заради силната им вяра. Има дори и няколко случая, при които Христос е лекувал и заради вярата на д р у г и хора - техните близки. Ето един такъв случай, където едно момче, бидейки “на умиране”, е спасено поради силната вяра на баща му.
“И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. ” (Йоан, 4:46-53).
И днес, г-н Маркишки, стават подобни чудеса. И те не са единични случаи, а са множество от случаи. Всяка година по целият свят мнозина хора получават изцеление заради вярата си в Бога. Заради силната вяра на други хора - например на родителите, също могат да се излекуват н е и з л е ч и м о болните им деца. Дори и болните от левкемия. За един такъв случай, бе писано преди време:
Свещенослужителят, за който говориш, г-н Маркишки, въпреки омразата си към него, наричайки го черньо, е Божи служител и има власт, дадена му отгоре, от Бога.
В църквата има едно Тайнство, наречено маслосвет. Има достатъчно много случаи, при които това Тайнство е помагало за изцерение на неизличимо болни телесно хора. Но най-важното лечение, г-н Маркишки, е предназначено за душата.
Поповете и те са хора, разбира се, и затова и те, подобно на всеки човек, са немощни и грешни. И те също си имат своитете си кусури и недостатъци. Но нека за това Бог да преценява, а не ние, защото осъждането на другите не е наша работа. А и народът нали е казал: "заради (поп) Илия да не намразиш и св. Илия". Междувпрочем, в наше време има доста самозвани попове. Като тия, в “църквата на Ванга”, например, или пък като оня “поп” от Плевен, който медиите разнасяха преди време. Свещенослужителите от БПЦ са също хора, като нас – нещо по-вече: те са ЕДНИ ОТ НАС, българите - синове и братя от нашият, българският народ. Малко или много всички сме близки или далечни роднини. Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е прекрасно доказателство за това твърдение. Затова е
редно и трябва да се уважаваме един-друг,
както е редно и трябва да уважаваме най-близките ни роднини.
Най-сърдечни благопожелания, г-н Маркишки.
"Очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето."
Редактирано от TRl на 18.08.03 10:31.
|
Само за отговор
Само за отговор
