Спътниците на Марс произлизат от една луна.

Някога Марс е имал една голяма луна, от която са останали два малки къса – Фобос и Демос. Тази нова хипотеза за произхода на двете луни на Червената планета изказа Фред Стингър, професор във Вирджинския университет.

Досега мнозинството от учените поддържаха мнението, че двата спътника са астероиди, попаднали в гравитационен плен на Марс, пише електронното издание NEWSru. Тази теория обаче, противоречи на законите на физиката и не може да обясни защо луните обикалят Марс по почти кръгли и почти екваториални орбити, заяви Стингър.

Решаването на загадката около орбитите на спътниците ще ни помогне да разберем техния произход, твърди професорът. Той смята, че още по време на процеса на формирането на планетата или веднага след неговото приключване, в орбитата на Марс се е появила луна, която се е разрушила под въздействието на гравитационните сили на планетата. Най-масивните й части са паднали на повърхността на Марс, а по-малките парчета са останали в орбита, твърди професорът. Те са открити през 1877 година от американския астроном Асаф Хол, който ги нарекъл Фобос и Демос.

Хипотезата на Стингър се потвърждава чрез компютърно моделиране на процеса на формиране на планетата, но най-сигурното доказателство ще даде сравнението на химическия състав на образци от почвата на двата спътника.

Професорът изказа и предположение, че по-големият спътник – Фобос (най-големият му диаметър е 26 км.), след няколко милиона години ще се разпадне на малки парчета и ще престане да съществува. Той предлага на Демос да се построи постоянна база и оттам да се контролират роботите, изследващи Марс.