Аз винаги съм поддържал тази идея особено като вариант при безпаричие:)) но и не само тогава.

Ето някои предимства:
1. Фотообективите, в т.ч. и огледално-лещовите са коригирани така, че да бъдат достатъчно добре отстранени астигматизма и комата, които при един нютон си ги има по края на полето на изображението. Демек фотообективите са разчетени да рисуват контрастно по цялата площ на кадъра, докато един обектив-ахромат от телескоп-рефрактор или нютон няма да се справи толкова добре!
2. Фотообективите /но не и огледалните/ имат бленда, която в случай на наземни наблюдения може да ти покачи контраста на образа, и то много!
3. Лещовите телеобективи обикновено са с голяма светлосила 1:4 или дори 1:2.8, което за огледална оптика е труднопостижимо.
4. Телеобективите имат гнезда за закрепяне към стативи, че и към телескопи, с резби 1/4" или 3/8" или и двете.

А сега и някои кусури:
1. Телеобективите се представят лошо при окулярни увеличения, а вероятно и с леща на Барлоу, но не съм пробвал последното. От опит знам, че обектив-ахромат от далекоглед "Турист-3" с отношение 1:6 и фокусно 330mm при окулярна проекция бие по качество на образа известните ми телеобективи. МТО-то тогава също се държи лошо. За Астрорубинарите - незнам.
2. Трябва да се мисли за монтировка. Ако ще е екваториална с водене става още по-сложно!

Накрая бих препоръчал ако е за астрофото или за наблюдения в прекия фокус с изисквания за голяма светлосила - карай с телеобектива. Ако обаче е за лунни/планетни наблюдения или фотографии - ахромата на телескоп-рефрактор или огледалото на нютона.