Знам за метод, при който двама наблюдатели /или по-добре повече/ отдалечени на известна база един от друг - няколко десетки или стотин км. предполагам, могат с триунгулация да измерят реалната височина и посока на движение на метеор...

Да, има такъв метод и той се нарича базови (базисни) метеорни наблюдения, с малката поправка, че разстоянието между пунктовете не бива да бъде стотин километра. Най-доброто разстояние е 30-40км. Имай предвид, че височината на появяване на метеорите е около 100 км. Чрез този метод се определя индивидуалният радиант на конкретния метеор. Ако метеорът е заснет поне от единия пункт и с обтюратор, тогава можем да определим линейната му скорост, а имайки радиант и линейна скорост можем да определим и орбитни елементи. За да има смисъл всичко това броя на оборотите на перката трябва да бъде постоянен и точността на оборотите да е +/- 1%. Точността, която се изисква за определяне на линейната скорост е поне 0.1 км/сек. Точността на географските координати на пунктовете трябва да е с точност до не повече от 200м. Тогава вече имайки радиант и точна скорост могат да бъдат определени конкретните орбитни елементи на този метеор. Така, ако има поне няколко индивидуални наблюдения може са де състави картина на средните орбитни елементи на роя. С подобни наблюдения активно се занимават холандските наблюдатели, които отговарят и за фотографската база данни на IMO.

Как мислите, има ли логика, ако към радиана на метеорен поток се насочи дългофокусен обектив с по-голям диаметър...

Такова нещо има смисъл, защото би подобрило мащаба на изображението, а от там и точността на получения радиант, но е приложимо само при обилни метеорни дъждове. Статистическата вероятност за заснемане на стационарен метеор в центъра на радианта е около 1/13000.